Выбрать главу

— Нищо не знам!

— Видели са те да бягаш от къщата! — каза Рейко.

Чертите му увиснаха от слисване.

— Нямам нищо общо с тая работа! — в гласа му се долавяше гузно предизвикателство. — Кълна се!

— Тогава какво си правил там?

— Ходих да видя Умеко.

— Защо? — попита Рейко, обмисляйки възможността нарочената жертва да е била Умеко въпреки уликите на местопрестъплението, че първият убит е бил бащата. Спомни си, че сестрата на Югао е била проститутка. Виждайки колебанието на Ихей, Рейко продължи: — Бил ли си един от клиентите й?

— Не! — възкликна засегнат Ихей.

— Напротив — възрази Канай. — Не лъжи, че ще загазиш.

Ихей въздъхна примирено.

— Добре… бях неин клиент. Само че имаше нещо повече. Аз я обичах — гласът му затрепери, а мръсотията по лицето му се набразди от внезапно рукнали сълзи.

Мъката му изглеждаше искрена, но понякога убийците от сърце скърбяха за любимите, които бяха погубили. Рейко беше виждала как ридаят по време на процеса си в съдилището на баща й.

— Защо си ходил при нея?

— Същата сутрин я помолих да се омъжи за мен. Тя… тя ми отказа. Изсмя ми се — очите на Ихей запламтяха от унижение. — Заяви ми, че никога няма да се принизи дотам, че да се омъжи за един гърбав несретник. Аз й казах, че знам, че по рождение принадлежи към по-висша класа, но че сега и двамата сме хинин. Съдбата ни е събрала тук. Казах й колко я обичам и че искам да я направя щастлива. Печеля достатъчно, за да може да се премести в моята колиба и да не й се налага да се продава. Но тогава тя се ядоса. Тонът му отразяваше болката и изненадата, които вероятно бе изпитал.

— Заяви ми, че нямало да бъде тук вечно. Бях я вбесил с предложението си. Каза, че щяла да изчака баща й да си изтърпи присъдата, да си върне работата и къщата и тогава да се омъжи за някой богаташ. Предупреди ме да я оставя на мира, защото повече не искала да ме вижда.

— Но ти не си я оставил — заключи Рейко. — Върнал си се през онази нощ. Какво се случи?

— Трябваше да я видя. Мислех си, че мога да я накарам да промени решението си. И отидох у тях. Почуках на вратата. Тя ми отвори и аз се опитах да разговарям с нея. Тя ме предупреди да пазя тишина — семейството й спяло. Каза ми, че съм можел да вляза… за обичайната цена. Искаше от мен само пари и нищо повече — уличният чистач сведе безутешно глава. — Толкова я желаех, че се съгласих. Тя ме отведе в стаята си. И аз я любих.

Рейко си ги представи в пристроената стаичка. Дали докато Умеко го бе обслужвала, страстта му не бе възпламенила предизвиканата от отказа й ярост? Може би любовта му се бе превърнала в омраза?

— След като свършихме, и двамата сме заспали. Не знам за колко време. Събудих се от блъскане и писъци. Майка й извика: „Какво правиш?“ И после: „Спри!“ Плачеше. От стаята им се чуваха тропане и шумове като от бой и тичане — при спомена за преживяното върху лицето на Ихей се изписа смущение. — Умеко скочи и изтича там. Чух я да казва: „Какво става тук?“ А после и тя се разпищя: „Не!“ И ме извика на помощ. Дръпнах завесата встрани. Умеко претича покрай мен.

Някой я гонеше. И я ръгаше с нож — той вдигна юмрук и възпроизведе жестоките удари. — Аз изтичах навън и Умеко се свлече в краката ми. Писъците престанаха. Усетих мирис на кръв.

Ихей преглътна, за да не повърне. Очите му блестяха с оживелия от разказа му ужас.

— Настъпи тишина, чуваше се само нечие тежко дишане. После срещу мен се хвърли неясна сянка. Видях как ножът проблесна в ръката й — той залитна назад, изобразявайки реакцията си. — Обърнах се и хукнах навън. Не спрях да тичам чак до вкъщи.

Сакатото му тяло трепереше. Той хлипаше, заровил лице в шепите си.

— Умеко е мъртва. Само ако бях успял да я спася! Но аз просто побягнах като страхливец!

Рейко си представи картината, която Ихей бе описал; почувства ужаса му, когато бе осъзнал, че любимата и семейството й са убити и че той ще е следващият, ако не избяга. Но си представи и друг сценарий. Може би, след като двамата с Умеко се бяха любили, той отново я бе помолил да се омъжи за него и тя за пореден път му бе отказала. Може би се бяха скарали и той се бе разгневил така, че я бе намушкал, а когато родителите й се бяха намесили, той бе обърнал острието срещу тях.

— Кой беше човекът, когото си видял да забива нож в нея?

— Не знам — уличният чистач отпусна ръце и вдигна към Рейко почервенялото си, подпухнало от сълзи лице. — Беше тъмно, нищо не виждах. Тогава си помислих, че някой луд е нахлул в къщата, докато съм спял. Но вероятно е била Югао. Искам да кажа, че арестуваха нея, нали така?

— Да — отвърна Рейко.

Ако убиецът бе Югао, това обясняваше факта, че тя бе единствената оцеляла от семейството, без дори да е ранена. Убийствата вероятно бяха станали така, както ги описваше Ихей; възможно бе да е видял Югао на местопрестъплението. Но чистачът не беше особено надежден свидетел, тъй като самият той имаше твърде основателна причина и идеална възможност да извърши тези убийства.