Мицутани облиза устни — езикът му изглеждаше сивкав и люспест. Изглеждаше притеснен, макар че според Рейко не бе от хората, които изпитваха вина, че са се възползвали от неприятностите на своя съдружник.
— Колко великодушно от твоя страна — отбеляза Рейко. — Само че той няма да се върне. Знаеш ли, че и е бил убит?
— Да, чух. Каква ужасна история. Даже до мен достигна слух, че дъщеря му Югао ги била намушкала всичките — и него, и майката, и сестрата.
Съжалението в гласа на Мицутани прозвуча фалшиво. Очите му не изразяваха никакво вълнение, а единствено желание да разбере целта на посещението на Рейко.
— Има известни съмнения по този въпрос. Смяташ ли, че тя го е извършила?
Мицутани сви рамене:
— Че откъде да знам? Не съм виждал никого от тях, откакто се преместиха в селището. Но не се учудих, когато разбрах, че Югао е арестувана. Това момиче си беше бая странно.
— В какъв смисъл? — попита Рейко.
— Не знам — Мицутани видимо почваше да се дразни от разговора. — Нещо в нея не беше наред. Но всъщност аз не съм й обръщал кой знае какво внимание. Сигурно й е писнало Таруя да се намъква в тялото й.
— Но вероятно тя не е била единственият човек, и който е желаел смъртта му — отбеляза Рейко. — Тези месечни плащания тежаха ли ти?
— Разбира се, че не — Мицутани говореше така, все едно се бе засегнал от предположението. — Той ми беше приятел. Радвах се, че мога да му помогна.
Някъде от долната част на пасажа се разнесоха викове — беше избухнала свада. Неколцина мъже взеха да си разменят удари под окуражителните възгласи на зрителите. Мицутани пое към тях, следван от своите двама ронин.
— Хей, без сбивания тук! — изкрещя той. — Веднага престанете!
Хората му се хвърлиха към биещите се и ги разтърваха, докато собственикът се суетеше наоколо и наблюдаваше действията им.
— Искате ли да ви го доведа отново? — обърна се към Рейко лейтенант Асукай.
В този момент погледът й бе привлечен от ярко цветно петно на улицата, която минаваше покрай панаира. През струпаното множество видя жената, която Мицутани беше бил. Приведена над едно корито за коне, тя си плискаше лицето.
— Не — отвърна Рейко. — Имам по-добра идея.
Тя изведе антуража си от панаира. Щом се приближиха, жената ги усети и се обърна с лице към тях.
Устата й бе подута от ударите на Мицутани, а по устните й бе избила кръв. Рейко извади кърпичка от пояса си.
— Ето — каза тя.
Жената изглеждаше обзета от подозрение, че една непозната проявява към нея загриженост, но пое кърпичката и си избърса лицето.
— Как се казваш? — попита я Рейко.
— Лили — отвърна танцьорката. Бе по-възрастна, отколкото първоначално бе предположила Рейко — някъде над трийсетте. Трудностите бяха огрубили гласа й, както и красивите й черти. — Кои сте вие?
Когато Рейко се представи, в очите на жената се мярна страх.
— Взех му само няколко медни монети. На него не му трябваха, а аз имах нужда от тях… той ми плаща толкова малко — тя отстъпи назад, вперила напрегнат поглед в стражите на Рейко. — Видях ви да говорите с него. Каза ли ви да ме арестувате?
В гласа й затрептяха сълзи и тя събра молитвено ръце.
— Моля ви, недейте! Имам малко момченце. И бездруго стана толкова зле, че загубих работата си, но отида ли в затвора, съвсем няма да има кой да се грижи за него!
— Не се тревожи, няма да те арестуваме — успокои я Рейко. — Искам само да поговорим.
Стана й жал за жената, а към Мицутани изпита неприязън. Това разследване непрестанно й напомняше, че много хора живееха на ръба на оцеляването, изцяло зависими от благоволението на по-заможните от тях.
Макар и все още предпазлива, Лили се поотпусна.
— За какво?
— За доскорошния ти работодател.
— Да не е загазил нещо? — попита тя, озарена от надежда.
— Може би — отвърна Рейко. — Ти работеше ли в панаира, докато е бил със съдружника си Таруя?
— Да. Бях там четиринайсет години — върху отеклото й насинено лице се изписа мрачно съжаление. — Цели четиринайсет години и той ме изхвърля, защото съм взела пари, които сама съм си изкарала!
— Как се разбираха двамата? — попита Рейко.
— Вечно се караха за пари.
И разпрата бе окончателно разрешена в полза на Мицутани. Рейко каза:
— Колко удобно за Мицутани, че някой е издал Таруя за кръвосмешението с дъщеря му.
— Така ли ви каза Мицутани… че някой друг е издал Таруя? — в гласа на Лили прозвуча присмех. — Беше той. Лично той го стори.
Това със сигурност променяше нещата.
— Откъде знаеш?