— Когато Мицутани си правеше увеселения вкъщи, аз обикновено прислужвах на гостите. Чувах разни неща, които си говореха. Една вечер му гостуваха двама дошин. Той им каза, че хванал Таруя и дъщеря му Югао в леглото заедно.
Една мисъл обезпокои Рейко.
— Истината ли е говорел Мацутани, когато е казал, че е станал свидетел на кръвосмешението?
— Не знам. Но самата аз никога не бях чувала за нещо особено в отношенията между Таруя и Югао. Нито пък някой друг в панаира. Всички бяхме сащисани.
Рейко се запита дали Мацутани не бе измислил цялата история. Без кръвосмешението Югао нямаше видима причина за убийство. Върху лицето на Лили се изписа надежда.
— Може ли Мицутани да си има неприятности, ако е излъгал?
— Ако го е сторил, ще бъде наказан — заяви Рейко.
Баща й ненавиждаше фалшивите обвинения и щеше да е безкомпромисен към твърдение, станало причина цяло семейство да бъде наказано така сурово.
— Чух, че Югао е убила баща си. Наистина ли го е сторила тя, или може да е бил Мицутани?
— Това се опитвам да установя — Рейко се сети за думите на уличния чистач, което я наведе на друга мисъл. — Ако Таруя не бе станал жертва на убийство, присъдата му щеше да изтече след шест месеца. Как се отнасяше Мицутани към този факт?
— Не изгаряше от нетърпение Таруя да излезе от селището на хинин. И това за никого не беше тайна — отбеляза Лили с язвителен смях. — По време на войната панаирът не вървеше добре. Мицутани загуби доста пари. Направи големи дългове и лихварите все го заплашваха, че ще му строшат краката, ако не им се изплати. Чувала съм го да казва, че сега само това му липсвало — Таруя да излезе и да си поиска половината от бизнеса. И тези негови думи далеч не бяха всичко.
Тя млъкна за момент и Рейко я подкани:
— Е?
— Не мога да разговарям повече. Трябва да си намеря нова работа или момченцето ми ще гладува — тя се втренчи умолително в Рейко. — Ако аз ви помогна, ще трябва и вие да го сторите.
Рейко дори не можеше да си представи какво би било тя и Масахиро да загубят препитанието си и да им се налага сами да се грижат за себе си. Освен това чувстваше, че жената разполага с важни сведения.
— Ако ми помогнеш, ще ти платя.
Лили кимна, благодарна и доволна от собствената си находчивост.
— Миналия месец зърнах Мицутани и двамата му ронин да разговарят в павилиона за танци. Спрях се отвън и ги подслушах. Човек не подозира какви неща може да научи — лукава усмивка повдигна отеклата й устна. — Мицутани рече: „Днес се видях с Таруя. Той няма търпение да си получи дела от панаира. Казах му, че това не е честно, след като през всичкото това време съм го управлявал аз. Но той ми вика, че уговорката си била уговорка“. Единият ронин им напомни, че Таруя все още имал приятели тук и че това били гангстери, които можели да причинят сериозни главоболия на Мицутани, ако не си спазел обещанието.
Тогава Мицутани им каза: „Има един-единствен начин да развалим сделката. Ами ако внезапно умре?“
Тръпки на вълнение раздвижиха кръвта на Рейко.
— Какво още си казаха?
— Не знам. Мицутани ме видя, че подслушвам, и сме изгони. Не чух останалото.
В съзнанието на Рейко изникна нова картина на престъплението.
Единият ронин се промъква в селището на хинин. Влиза незабелязано в колибата на Югао и наръгва баща й, както спи. Когато майка й и сестра й се събуждат и се опитват да го спрат, той убива и тях. Възнамерява да намушка и Югао, но уличният чистач Ихей се появява от навеса и ги изненадва. Виждайки станалото, чистачът побягва ужасен. Ронин не иска да остави свидетели, но чува как на улицата почват да се събират хора. Измъква се от бордея и се скрива в задния двор, когато отговорникът на селището пристига и арестува Югао, след което потъва в нощта. На сутринта съобщава на господаря си, че работата е свършена.
— Е, доволна ли сте? — попита Лили нетърпеливо.
— Само още един въпрос — каза Рейко. — Ти познаваше ли Югао?
— Не особено. Таруя държеше децата си далеч от такива като мен, дето му работеха — Лили изсумтя презрително. — Смяташе, че стоят твърде високо, за да си общуват с нас.
— Има ли човек, който да я е познавал истински?
— Едно момиче, което преди време й беше приятелка. Бяха все заедно — Лили се намръщи в опит да си спомни. — Казваше се Тама. Баща й имаше чайна някъде наоколо — на лицето й се изписа нетърпение. — Ще си получа ли възнаграждението?
Рейко й плати от кесията, в която носеше пари в случай на нужда да подкупва информатори. Лили си тръгна значително по-ведра от преди.
— Става късно — обърна се загрижено лейтенант Асукай към Рейко. — Трябва да ви отведем у дома.