Тя бе твърде заета, за да забележи настъпващия здрач и потъмнялото небе. Увеселителният парк бе станал по-шумен и раздорен. Децата и жените си бяха тръгнали. Множеството вече се състоеше предимно от съмнителни младежи и свободни от дежурства войници.
— След малко — отвърна Рейко. — Искам да установя къде са били Мицутани и двамата му ронин в нощта на убийството… и да потърся Тама — приятелката на Югао.
15 глава
Когато Сано се прибра у дома същата вечер, Рейко и Масахиро го посрещнаха в личните помещения на семейството.
— Масахиро иска да ти покаже нещо — каза Рейко. Тя бе в твърде приповдигнато настроение, което тутакси събуди подозрение у Сано.
— Да вървим тогава — отвърна той.
Масахиро ги поведе към едно неизползвано крило на къщата. От дебелите греди на празна стая, пропита с мирис на прах, висяха паяжини.
— Виж, тате! — възкликна Масахиро и посочи към забит в стената нож. — Открих нов капан.
Той показа как бе изстрелял ножа, тупайки по и определено място на пода с дървен прът. Една от любимите му игри бе да търси капани, които Янагисава бе залагал из цялото имение. В деня, когато тримата се бяха преместили там, Масахиро бе паднал през един замаскиран капак в склад и от там — в една яма, предназначена да улавя крадци. Първоначално се бе уплашил, но впоследствие капаните се бяха превърнали в негова страст. Умираше си да пристъпва на пръсти из имението, въоръжен със своя прът, с който тропаше по стени и подове. И действително бе открил доста капани, които слугите бяха пропуснали, колкото и да се бяха старали да очистят мястото от тях. Животът за него там бе истинско забавление.
— Много добре, Масахиро — похвали го Сано и безмълвно благодари на небесата, че ножът бе прелетял над главата на Масахиро. Ако ръстът му бе като на възрастен, острието щеше да го убие. — Един ден от теб ще стане отличен детектив.
— В кръвта му е — каза Рейко.
Сано усети как сърцето му се изпълва с гордост и любов към Масахиро. С всеки изминал ден детето му все повече се оформяше като личност. Той си мечтаеше как Масахиро ще порасне и ще стане достоен самурай, ще си създаде име и ще има собствени деца.
— Не искам да му развалям удоволствието, но по-добре да наредя на хората си утре да огледат имението отново — каза той на Рейко с приглушен глас. Нищо не трябваше да застрашава прекрасния му син.
Двамата последваха Масахиро навън от къщата и от там в градината, където потъналият в сумрак пейзаж от дървета, валчести камъни, изкуствено езеро и каменни фенери се огласяше от песента на щурци. С подскоци момченцето се отдалечи от тях, гонейки проблясващи сред тревата светулки. Въздухът бе наситен с упойващия аромат на цъфтящия през нощта жасмин.
— Тук е тъй приятно и спокойно в сравнение с околния свят. Наистина е цяло щастие, че това е нашият дом — каза замислено Рейко и после попита Сано: — Как мина днешният ден от разследването ти?
Той й разказа за срещите, които бе провел със семейството на Еджима, с подчинените му и с други хора, които се бяха виждали с него.
— Току-що разговарях с негови информатори. Всеки от тях е имал възможност да го убие, както и останалите, за които ти споменах. И също като тях отричат да са го сторили. А аз нямам основание да не им вярвам.
— Липсвала им е причина или начин?
— И двете — Сано мислено отбеляза, че Рейко проявява твърде голям интерес към неговия случай, особено при положение че не бе ангажирана с него. — Информаторите са обзети от недоволство дребни и служители, които са се опитвали да съсипят началниците си, като са доносничили за тях на Еджима. Той е бил на тяхна страна. И им е плащал щедро. А те далеч не ми правят впечатление на майстори по бойни изкуства. По-скоро ми приличат на самураи, които носят мечове като част от премяната си и никога не ги използват в сражение.
— Този капитан Накай ми се струва най-вероятният извършител.
Сано кимна.
— Очаквам сведения от детектив Тачибана, който все зае да го проследи. Иска ми се да можехме да поставим всички заподозрени под наблюдение.
— Нали имаш властта да мобилизираш колкото хора са ти нужни — напомни му Рейко.
— Няма достатъчно надеждни, на които да разчитам, че ще свършат добра работа — Сано постепенно осъзнаваше ограниченията, които му налагаше новият пост. — Освен това възможно е Еджима и останалите жертви да са убити от човек, чието име още не бе изникнало.
Масахиро хукна към изкуственото езеро. Рейко извика:
— Внимавай да не паднеш във водата!
— А как мина твоето разследване?
Тя се напрегна, а привидната й веселост угасна.
— Ами… ходих на местопрестъплението. Опасявам се, че възникнаха известни усложнения.