Сред множеството просяци имаше един, който не правеше никакво усилие да събира приношения. Купата му бе празна, а той самият стоеше безмълвен. Предрешен в дрипаво кимоно и сламена шапка, скриваща лицето му, странникът не обръщаше внимание на празнуващите. Обут в прокъсани плетени сандали, — той се промъкваше през тълпата, следвайки неотклонно група самураи, които се движеха на десетина крачки пред него.
Те спряха при сергията на един винопродавец. Просякът застина на място недалеч от тях. Внимателният му поглед бе втренчен в самурая в средата на групата — набит мъж с месесто лице, вече почервеняло от алкохола, в пищна копринена роба и с богато украсени мечове на кръста. Останалите бяха в обикновено облекло, явно негови помощници. Той и хората му си купиха чаши вино, вдигнаха наздравица, пиха и избухнаха в гръмък смях. Докато ги наблюдаваше, в гърдите на просяка избликна едва сдържана ярост. Самураят, високопоставен служител от бакуфу, бе един от най-омразните му врагове, потъпкали честта му. Духът му се изпълни със страстно и кръвожадно желание за мъст, вдъхновило самотната му свещена битка.
Барабаните думкаха и гонговете звъняха във все по-устремно и гръмко темпо. Две светилища се устремиха едно към друго. С резки викове носачите ускориха крачка и занизаха още по-бързо монотонните си слова. Светилищата се заклатиха и се наклониха застрашително над избухналите във възторжени викове зрители. Започваше ритуален дуел. Служителят от бакуфу и хората му се приближиха, за да наблюдават. Просякът ги последва незабелязано като един от хилядите присъстващи. Щеше да постигне своето отмъщение вечерта… стига да успееше да се приближи достатъчно, за да може да докосне своя враг.
Както вървеше, той пусна купичката си за милостиня. Пое дълбоко въздух и го издиша, после отново и отново, бавно и ритмично. Желаният покой се надигна в него, взе да го изпълва, обгърна съзнанието му и се разля в цялото му същество като гладка огледална повърхност на езеро. Постепенно се отърси от всякакви мисли и чувства. Вътрешните му сили се задвижиха и той изпадна в транс, който се бе научил да постига чрез безкрайни медитации и дългогодишни упражнения. Полезрението му се разшири и се стесни едновременно. Той видя цялата обширна блестяща панорама около храма Асакуса, в центъра на която се открояваше движещата се фигура на врага му. Сетивата му се изостриха до такава степен, че сред песнопенията, звъна на камбанките върху светилищата и всеобщия хаос той долавяше пулса на своя враг.
Високопоставеният служител и хората му забавиха ход, възпрени от блъскащите се възторжени тълпи. Но просякът се промъкна през тях като течаща между камъни вода. Хората го поглеждаха и после му правеха път, сякаш отблъснати от някаква заплашителна аура, която излъчваше. Той изви гръбнак, окръгли рамене и вдлъбна гърди в ритуална поза, извличаща енергия от най-дълбоката и първобитна негова част. Крайниците му се отпуснаха и олекнаха, но по тях плъзна готовност за действие. Енергията запулсира в кръвта му. Луната и звездите сякаш забавиха своето пътуване по небесния свод; светът като че ли стана изцяло подвластен на волята му. Той се взря във врага си и стопи разстоянието помежду им, а енергията вътре в него се насочи навън. Намеренията му преустроиха реалността. Хората се задвижиха като кукли на конци под контрола му, избутвайки преследвания враг. Отделиха го от помощниците му и го повлякоха със себе си. Той хвърли поглед назад към хората си, които напразно се мъчеха да го настигнат, възпирани от тълпата. Просякът го последва с лекота.
Светилищата се открояваха над главите им, а под тях — пъхтящите, гърчещи се и крещящи носачи. Просякът направи четири крачки и се озова точно зад врага си. Мощта плъзна нагоре, по гръбначния му стълб, подобно на пара във вътрешността на вулкан. Той бе нейният съсъд, а съзнанието му — господарят й. Гърбът на врага пред очите му се разшири и изпълни цялото му зрително поле; всичко друго наоколо избледня. Погледът му проникна през одеждите на мъжа. Видя гола кожа и под нея мускули, скелет, органи и кръвоносни съдове. Пътечките на нервите оформяха светеща сребриста мрежа, която обединяваше и вдъхваше живот на цялото. Пресичаха се в определени възли по тялото. Погледът му набеляза един от тях между два прешлена на гръбначния стълб.