— Поздрави — рече той със сърдечна усмивка.
Набит симпатичен самурай, Коемон бе връстник на Сано, горе-долу на неговите трийсет и шест години. Двамата бяха израснали заедно и Коемон бе бивш помощник на бащата на Сано, който бе оставил школата на него. Сано понякога завиждаше на своя приятел и другар от игрите в детството за обикновения живот, който щеше да бъде негов, ако не бяха амбициите на баща му за собственото му издигане в обществото. Коемон взе два дървени меча от един рафт на стената.
— Отдавна не си идвал на тренировка. Да не си дошъл сега да наваксваш?
— Всъщност дойдох, защото търся един човек.
В школата практикуващите бойни изкуства постоянно си обменяха новини и това я правеше ценен източник на информация, до който Сано прибягваше често. Но когато Коемон му хвърли единия дървен меч, той го хвана. Двамата застанаха един срещу друг, вдигнали оръжия. Сано не се беше сражавал повече от месец и мечът в ръцете му го изпълни с приятно чувство.
— Кой е той? — попита Коемон, докато се обикаляха, а групата край тях продължаваше тренировката си.
— Боец, владеещ докосването на смъртта.
Коемон пристъпи рязко напред, очертавайки с меча си рязка дъга. Сано отстъпи и едва успя да избегне удар в бедрото.
— При цялото ми уважение рефлексите ти чувствително са забавени — отбеляза Коемон. — Не познавам човек, който да практикува дим мак.
Те възобновиха въртенето в кръг.
— Е, има такъв — Сано нанесе серия от камшични удари, които Коемон парира с лекота, като същевременно му разказа за убийствата. — И се намира в Едо.
— Странно — Коемон атакува Сано с бърза и отривиста игра на меча, която го изтласка до стената.
Останал без дъх от изтощение, Сано контраатакува, извоюва си пространство за маневра и рязко заобиколи Коемон. Когато отново застанаха с лице един срещу друг, от челото му струеше пот. Сега мечът тежеше в ръцете му, особено там, където по дланите му вече бяха избили пришки.
— Да си чувал за някакви майстори по бойни изкуства, наскоро пристигнали в града?
Може би убиецът бе сред онези ронин, които скитаха из Япония, сражаваха се в дуели, преподаваха и събираха ученици. Такива имаше с хиляди след битката при Секигахара16 преди деветдесет и четири години, по време на която Йеясу — първият шогун от клана Токугава — бе сразил вражеските владетели, чиито армии бяха разбити и разпилени, но през годините броят им все повече намаляваше.
— Не и напоследък — отвърна Коемон.
— От друга страна, това би могъл да бъде и някой от постоянно пребиваващите в града — Сано имаше предпочитание към тази теория. — Възможно е убиецът да е враг на жертвите… или на владетеля Мацудайра… който досега е пазел в тайна умението си да прилага дим мак.
Сано атакува и нанесе рязък удар. Докато Коемон отскачаше, острието на Сано бръсна ръкава му.
— Добре, почваш да загряваш — отбеляза Коемон.
Внезапна мисъл промени изражението му.
— Току-що си спомних нещо. Познаваш ли свещеника Озуно?
— Името не ми звучи познато — отвърна Сано, докато двамата се атакуваха и парираха ударите си.
— Кой е той?
— Самурай от едно време. Когато загубва господаря си, става монах и влиза в манастира към храма „Енриаку“ на връх Хией17.
Хией бе свещен връх близо до имперската столица. Храмът „Енриаку“ бе представлявал могъща будистка крепост на войнстващи свещеници допреди неколкостотин години, когато неговото политическо влияние и бойна мощ се превръщат в сериозна заплаха за военачалника Ода Нобунага и той го срива със земята. Впоследствие храмът е възстановен, но традициите постепенно отмират.
— Свещениците обучават Озуно на техните древни тайни — мечът на Коемон се стовари върху Сано. — Когато слиза от планината, той вече е майстор по мистичните бойни изкуства и много търсен като учител.
— Тази история се разказва от разни самураи, които се опитват да си повдигнат реномето или да привлекат повече ученици — отбеляза Сано. — Ако е истина, тогава защо Озуно не се е прочул?
— Той е самотник, който мрази известността. Освен това много внимателно подбира кого да обучава. Взема само по един ученик и го тренира с години. Изисква от всичките си възпитаници да положат клетва, че няма да разкриват наученото или да издават техниките, които са усвоили от него.
16
Решителна битка, преломен момент — по наименованието на мястото, където през 1600 г. Токугава Йеясу (1542–1616) разгромява феодалите от западните провинции и слага край на продължителната война. — Б.пр.
17
Разположен на североизток от Киото, на границата между префектурите Киото и Шига. — Б.пр.