Този ореол на тайнственост бе в съответствие с онова, което Сано знаеше за дим мак и за онези, които го владееха. Изтощен от усилието да се брани, той се приведе и острието на Коемон изсвистя над главата му.
— Къде мога да намеря Озуно?
— Когато е в града, живее ту в един храм, ту в друг. Чувам, че имал приятели, които му подсигурявали подслон. Не знам дали още преподава. Трябва да е към деветдесетгодишен, но казват, че и досега, щом го обхване желанието за странстване, продължава да броди из страната.
Сано се замисли над тази надеждна следа и вниманието му се отклони от сражението. Острието на Коемон го уцели в корема и той се преви на две, стреснат от удара и засрамен от внезапното поражение.
— Моите извинения — каза Коемон с разкаяние.
— Няма защо. Ти спечели честна победа.
Те се поклониха един на друг, оставиха дървените мечове на рафта и отпиха вода от една керамична кана. Сано благодари на Коемон за информацията и за тренировъчната битка.
— Пак заповядай — рече приятелят му. — Ще спомена, че търсиш Озуно, и ако науча нещо, ще ти пратя вест.
Щом излезе от шкодата, Сано намери детективите на една сергия за хранене. Бяха спрели там, пиеха чай и ядяха юфка. Той отиде при тях и докато обядваше, им разказа за тайнствения свещеник. Заинтригуван, но и обзет от съмнения, Маруме слушаше и тъпчеше уста, сръчно боравейки с пръчиците.
— Дори ако този приятел е в достатъчно добра форма, за да убие и на деветдесетгодишна възраст, трудно мога да повярвам, че по някакъв начин е свързан с началника Еджима и с останалите.
— Или пък с владетеля Мацудайра — добави Фукида.
— Но някой от тайните му ученици може да е. Във всеки случай мисля, че си заслужава да поговоря с него — Сано приключи с обяда си и остави настрана празната купичка. — Връщаме се в крепостта Едо и започваме да издирваме Озуно. Може вече да има новини от Хирата и детектив Тачибана.
17 глава
Рейко крачеше из стаята в имението на баща си, където бе разпитвала Югао два дни по-рано. Пристигайки тази сутрин, бе помолила съдия Уеда да й позволи да проведе втори разговор с Югао и бе пратила хора до затвора да я доведат. Беше почти пладне, когато вратата се отвори. Двама стражи въведоха Югао. Ръцете й бяха във вериги; тя носеше същата мръсна роба. Видя Рейко и на лицето й се изписаха изненада и недоволство.
— Пак ли ти! — възкликна тя. — Какво искаш?
Стражите я бутнаха да коленичи пред Рейко и после си тръгнаха, затваряйки вратата след себе си.
— Искам да поговорим отново — каза Рейко.
Югао поклати глава упорито.
— Казах всичко, което имах да казвам.
След поредната нощ в затвора Едо тя изглеждаше още по-зле. Вратът й бе осеян с точки от ухапвания на бълхи, очите й бяха гуреливи, червени и подути. Рейко изпита към нея неприязън и едновременно с това съжаление.
— Трябва да обсъдим някои нови неща.
Югао вдигна ръце, за да почеше нахапаните от бълхите места, и зачака в изпълнено с подозрение мълчание.
— Вчера посетих дома ти — съобщи Рейко.
Стеклите очи на Югао примигаха в изненада.
— Ходила си в селището на хинин? — както седеше, изпъна рамене и се втренчи в Рейко. — Защо?
— Ти не искаше да ми кажеш какво се е случило в нощта, когато семейството ти е било убито — каза Рейко, — затова реших да проуча сама. Разговарях с отговорника и със съседите ти.
Югао поклати глава, видимо озадачена. Взе да потърква нервно ръце, а коленете й конвулсивно се притиснаха едно в друго. Рейко си помисли, че може би усилията й са убедили Югао в искреното й желание за помощ. Може би тя вече не изпитваше такава неприязън към нея и сега щеше най-накрая да й се довери и да проговори.
— Отговорникът ми каза защо баща ти е бил понижен в хинин — пробва напосоки Рейко.
Внезапно лицето на Югао погрозня от избликналата ярост.
— Вряла си носа си в моите работи! Вие самураите вършите каквото си искате, без да се интересувате, че другите също имат право на личен живот. Мразя ви до един!
Този неочакван изблик смути Райко, която бе огорчена, че разговорът не се развива в желаната посока. Но въпреки това продължи:
— Когато един мъж извърши кръвосмешение със своята дъщеря, това е не само просто престъпление, но и предателство по отношение на любовта й към него. Баща ти причини ли ти го и през онази нощ?
— Няма да говоря за баща ми! — отсече Югао с яростно негодувание.
— Тогава да поговорим за майка ти и сестра ти. Може би са сторили нещо, което те е наранило? — в главата на Рейко изникна нова теория. — Или са се държали жестоко с теб, защото са смятали, че са принудени да живеят като низвергнати по твоя вина?