— Имаше ли време, в което да сте загубвали полковник Ибе от поглед?
Мъжете се спогледаха, явно засрамени, тъй като бдителността им се бе оказала недостатъчна и допуснатата грешка вероятно бе довела до смъртта на господаря им. Единият изтърси:
— Беше само за миг.
— Снощи, на Санджа Мацури — поясни другият. — Загубихме го в тълпата.
Сано благодари на телохранителите и на лейтенант Ода за информацията, позволи им да отнесат тялото на господаря си в дома му и им нареди да уведомят собственика на публичния дом, че може отново да посреща клиенти. Той, Хирата и детективите се отправиха надолу по улицата към портата.
— Този празник превръща храма „Асакуса“ в арена на разюздано сборище — каза Хирата. — Идеалното място за убиеца да издебне полковник Ибе и да го умъртви с докосването на смъртта.
— И то без никой да го е видял до момента — подчерта Сано.
Спря при портата, обърна се и погледна надолу по „Наканочо“. Телохранителите точно изнасяха на носилка увитото тяло на полковник Ибе. Наоколо взеха да се събират хора. Сано долови жуженето на възбудени разговори и видя как множеството на улицата се скупчва на групи, разпространявайки новината. Куртизанки притискаха лица до решетките на прозорците си, гуляйджии се изсипваха от чайните, нетърпеливи да научат причината за разразилия се наоколо смут.
— Смятате ли, че е бил капитан Накай? — попита Хирата.
— Трябва да установим къде е бил снощи — каза Сано. — И по-добре да се връщаме в крепостта Едо и да докладваме за това последно убийство на владетеля Мацудайра.
Тръпки го побиха само като си представи реакцията му.
19 глава
Рейко посещаваше четиринайсетата поред чайна, откакто бе излязла от съдилището. До момента тя бе търсила някогашната приятелка на Югао във всички чайни около „Театър сто дни“, но никой от клиентите, собствениците или слугите не познаваше Тама. Разширявайки издирването из околните махали, Рейко слезе от паланкина си пред въпросната чайна на една улица с квартири над два реда магазинчета, в които се продаваха мариновани зеленчуци и плодове. Заведението по нищо не се различаваше от всички останали, които вече бе посетила. От стрехите бе провесена завеса, наполовина закриваща отворената предна част. На колона в края на повдигнатия дъсчен под се бе облегнала унила и отегчена прислужница. Помещението зад нея бе празно, ако не се смяташе собственикът — мъж на средна възраст, клекнал до кана саке, гарафи и чаши. Жената забеляза стражите на Рейко и лицето й се проясни.
— Ей, здравейте — извика тя към лейтенант Асукай. — Може ли да сервирам на вас и приятелите ви по питие?
Вече не бе в първа младост, но фигурата й бе сластна. Очите й засияха пред възможността за мъжка компания и големи бакшиши.
— Благодаря — отвърна Асукай. — Впрочем моята господарка има някои въпроси, на които те моли да отговориш.
Любопитна, но и нащрек, жената изгледа Рейко.
— Както желаете.
Собственикът сипа саке и докато прислужницата поднасяше на мъжете, Рейко каза:
— Търся млада жена на име Тама. Работи в чайна някъде наоколо. Случайно да я познаваш?
— О, да — отвърна прислужницата. — Преди време работехме заедно тук. Тази чайна някога бе собственост на баща й.
Рейко се въодушеви.
— Можеш ли да ми кажеш къде да намеря Тама?
Но прислужницата поклати глава.
— Съжалявам, не съм я виждала от… о-хо… близо две години. Премести се със семейството си, но не знам къде. Баща й продаде чайната на него — и тя махна към собственика, който седеше с придружителите на Рейко и се опитваше да води с тях вежлив разговор. — Ей, какво стана с Тама?
Той поклати глава в неведение. Разочарована, Рейко продължи настоятелно.
— Познаваш ли млада жена на име Югао? Били са приятелки с Тама.
— Не… — прислужницата се замисли и после се поправи: — О, да, имаше едно момиче, което се отбиваше тук на гости — но когато я попита за характера на Югао и за семейството й, тя не можа да й даде никаква информация. — Кажете, защо са всички тези въпроси? Да не би Тама да е сторила нещо лошо?
— На мен поне не ми е известно — отвърна Рейко, — но трябва да я открия. Къде живееше, преди да напуснат квартала?
Прислужницата я упъти към една къща на известно разстояние и после каза:
— Може и да успея да разбера какво се е случило с нея. Ще разпитам наоколо, ако искате.
И тя разтърси кесията, която носеше на пояса си, намеквайки за подкуп. Рейко й даде една сребърна монета.
— Ако намериш Тама, прати вест за госпожа Рейко в съдилището на съдия Уеда и ще ти платя двойно.