Той стрелна с поглед двамата старейшини, а след това и Сано с подтекст, който не оставяше основания за съмнение — каквито и нови улики да откриеше Сано, по-добре щеше да е за него те да сочат към враговете му.
— Ако убиецът нанесе и следващ удар, във висшия ешелон на режима ще се наложат промени. Не си ли съгласен, че на остров Хачиджо има място за повече от един изпратен в изгнание дворцов управител?
— Да, господарю — отвърна Сано, умишлено запазвайки спокойно изражение и тон.
Макар че се бе издигнал толкова високо в бакуфу, на практика нищо не се бе променило; рангът му не го освобождаваше от Пътя на воина. Той потисна гнева си, тъй като все още му се налагаше да понася обвинения, колкото и да бяха незаслужени.
Жестоко задоволство просветна в очите на владетеля Мацудайра, когато долови вътрешната борба на Сано.
— Но не се притеснявай, че остров Хачиджо ще ти се стори твърде уединен. Ще си имаш предостатъчно компания — и той прониза с поглед Хирата, който неволно потръпна. — Където господарят, там и васалът му.
Лицето на Хирата придоби изражението на елен, видял как ловецът е насочил стрелата си право в него. Владетелят Мацудайра се обърна към шогуна:
— Смятам, че можем да разпуснем това заседание, уважаеми братовчеде.
Шогунът кимна, твърде объркан, за да възрази.
Щом всички му се поклониха и станаха да си вървят, Сано почувства във въздуха обреченост подобно на приближаваща гръмотевична буря. Владетелят Мацудайра каза:
— Надявам се утрешният ден да ни донесе повече удовлетворение.
Вън от двореца Сано пое с Хирата през градините. Залезът бе обагрил в тъмночервено ивицата небе над западните хълмове; облаци подобно на стена от дим замъгляваха луната и звездите. Сенките нарастваха и с насекомите жужаха пронизително под дърветата, събиращи нощ в короните си. В каменните фенери трептяха пламъчета. Носени от патрулиращи стражи факли припламваха сред потъващия в мрак пейзаж наоколо.
— Съжалявам, че не успях да открия убиеца — каза Хирата, а в гласа му прозвуча готовност да поеме цялата вина.
— Аз пък съжалявам, че те въвлякох в разследването. Но засега нека не се отчайваме. Провървя ни, че владетелят Мацудайра ни даде още един шанс. Възможно е някоя от останалите ни улики да ни отведе до убиеца. А и последното престъпление може да ни предостави нови.
— Какви са ви нарежданията за утре?
За пореден път му се прииска да можеше да освободи Хирата от случая. Но съдбата на васала му, както и неговата собствена вече зависеха от изхода на разследването и нямаше право да откаже на Хирата възможността да спаси своя пост и своята чест.
— Издирете свещеника, който се е блъснал в Еджима, и водопродавеца, дето се е навъртал около пътническия посредник Сасамура.
Хирата кимна, стоически приемайки изнурителната работа по издирването на свидетели из целия град.
— Ще се опитам да установя и дали някой е забелязал убиецът да дебне полковник Ибе.
— Всякакъв инцидент би могъл да ни предостави пробива, от който се нуждаем — каза Сано, макар и да не хранеше надеждата, която прозвуча в гласа му. Той нареди на детективите Маруме и Фукида да се присъединят към тях. — Веднага щом се приберем у дома, организирайте издирването на свещеник Озуно. Ангажирайте и войници от армията. Искам храмовете да бъдат претърсени до един. Откриете ли го, задръжте го на място, от което не може да се измъкне, и незабавно уведомете мен или Хирата сан.
Всички заедно излязоха през портата, която извеждаше от района на двореца. След като Сано и Хирата си пожелаха лека нощ, Хирата пое с Арай и Иноуе през прохода, водещ към административния квартал. Сано тръгна с Маруме и Фукида към собственото си имение. Там трябваше да пресее за пореден път информацията относно контактите на жертвите и да подири нови заподозрени с надеждата да установи, че те са във връзка с враговете на владетеля Мацудайра. При тази мисъл Сано усети, че го връхлита умора. Предстоеше му поредната безсънна нощ.
Щом пристигнаха в имението, Сано установи, че алеята отпред е съвсем безлюдна; единствено пазачите се въртяха около портите. Гледката бе тъй впечатляваща, че той, Маруме и Фукида застинаха намясто. Макар че бе отложил срещите си, все още бе твърде рано и отпред би трябвало да го чакат служители, в случай че все пак се появеше. Вътре в двора стъпките им отекнаха зловещо в странната тишина.
— Къде са всички? — попита Фукида.
— Уместен въпрос!
Сано бе обзет от неприятното чувство, че нещо не е наред. Срещнаха помощника му, който се навърташе около входа към къщата, и Сано го попита:
— Какво става тук?
— Нямам представа — отвърна Козава, не по-малко озадачен от Сано.