Выбрать главу

— Заловили ли сте някого до момента?

— Тези петима — отвърна генерал Исогай и чукна с пръст върху имената. — Миналата зима ни провървя. Пипнахме един техен човек. Изтезавахме го и той ни каза къде да ги открием. Завардихме скривалищата им, заловихме ги и ги екзекутирахме.

— Това стеснява периметъра — каза Сано с облекчение. — Имате ли някакви следи за останалите?

В случай че разполагаше само с два дни да хване убиеца, преди да умре, трябваше да действа бързо.

— Тези последни седмина са най-изкусните от групата. Все едно наистина са призраци. Промъкваме се към тях и… — генерал Исогай сграбчи шепа въздух и после отвори празната си ръка. — Всичко, с което разполагаме напоследък, са няколко възможни места за наблюдение — получени са от информатори, които не са особено надеждни.

Той отвори една книга на писалището си и прокара пръст по колона от йероглифи.

— Всичките са в разни чайни из града. В някои от тях преди войната хората на Янагисава са имали обичай да се събират на питие. Ще ви ги препиша с адресите и имената на седмината елитни войници, които все още се числят към бегълците — генерал Исогай топна една четчица в мастило и преписа данните върху лист хартия, попи го и го връчи на Сано.

— Много благодаря — каза Сано с надеждата, че вече разполага с името на убиеца и с ключа към местонахождението му.

— Ако Призрака е от елитните части на Янагисава, пожелавам ви повече късмет в залавянето му, отколкото имахме ние — каза генералът.

Те се поклониха един на друг и Сано се обърна да си тръгва, когато генерал Исогай добави:

— Между другото, ако тръгнете с хората си срещу тези дяволи, бъдете предпазливи. По време на нападението срещу имението на Янагисава осемнайсетимата убиха трийсет и шест мои войници, преди да ги разбием. Опасни са.

Очите на генерала проблеснаха присмехулно:

— Но вероятно вече го знаете от личен опит.

23 глава

Минаваше пладне и слънцето бе стопило мъглата, когато Рейко напусна селището на хинин след безуспешно издирване на Югао. Никой там не бе виждал жената, откакто бе арестувана. Обезсърчена и въпреки това твърдо решена да постигне целта си, тя се отправи към квартала за развлечения Рюгоку Хирокоджи.

Съпровождана от лейтенант Асукай и останалите стражи, тръгна пеша по шумната, изпълнена с хора широка улица. Помисли си за полицейския началник Хошина и хвърли поглед през рамо, за да види дали някой не я следи. Докато се чудеше кого да попита за Югао, вятърът залюля фенерите по сергиите и те загракаха. Пискюли, откъснати от оръжията по време на битка, се затъркаляха по земята, оваляли в прах. Гъсти буреносни облаци плъзнаха по небето като мастило по мокра хартия. Рукна топъл дъжд. Рейко, ескортът й, както и стотиците търсачи на удоволствия побързаха да се подслонят под покривите на сергиите. Вятърът довя талази от дъжд, които заляха празната улица и я покриха с локви. Сергията, където се бяха скрили Рейко и стражите, предлагаше евтини играчки като награда за търкаляне на топки нагоре по рампа с дупки. Още един човек бе намерил там подслон от дъжда — мъж с маймунка, която държеше на ремък.

Маймунката изписка към Рейко. Беше в миниатюрна бронирана туника, с шлем и меч. Стражите й прихнаха. Тя бе тъй изненадана от маймунката, че почти не забеляза господаря й, докато той не се обади:

— Простете лошите маниери на моя приятел.

Сега Рейко видя, че той бе не по-малко забележителен от своя спътник. Беше висок колкото нея, със сплъстени черни коси и косми, които покриваха лицето, ръцете и краката му. Очи като мъниста срещнаха стъписания поглед на Рейко, под черните мустаци лъснаха в усмивка остри зъби. За свое още по-голямо учудване тя го позна.

— Ти май си Плъха? — попита тя.

— Самият аз. На вашите услуги, красива госпожо.

— Ние имаме общ познат — каза Рейко. — Казва се Хирата и е личен следовател на шогуна.

Хирата й бе казал, че Плъха е родом от северния остров Хокайдо18, чиито местни жители бяха известни с буйната си телесна растителност.

Той търгуваше с информация, която събираше, пътувайки из Япония в дирене на други особняци за собственото си шоу в квартала за забавления на отсрещния бряг на реката. Плъхът беше информатор на Хирата.

— О, да — възкликна той. — Чух, че Хирата сан бил ранен в битка. Как е сега?

— По-добре.

Стражите й се опитаха да погалят маймунката. Тя измъкна миниатюрния си меч и го размаха към тях. Те се отдръпнаха със смях. Плъхът изгледа Рейко с любопитство.

вернуться

18

Разположен в Северна Япония, втори по големина след о. Хонсю. — Б.пр.