— А вие коя сте? Не ми казвайте — трябва да сте госпожа Рейко, съпругата на дворцовия управител.
— Как разбра? — попита Рейко огорчена.
— Плъхът си има начини — отвърна той с мъдър поглед.
— Моля те, не казвай на никого, че си ме видял тук! — възкликна тя.
Плъхът премига и сложи пръст на устните си.
— Аз не разнасям клюки за приятелите си, а приятелите на Хирата сан са и мои приятели. А какво прави изискана дама като вас на това място?
Рейко се обнадежди.
— Търся един човек. Може би ти ще успееш да ми помогнеш.
— С удоволствие, а и за вас ще се откажа от обичайната си плата. Кой е той?
— Една жена на име Югао. Вчера е избягала от затвора на Едо — Рейко описа Югао. — Да си я виждал и някъде?
Плъхът поклати глава.
— Съжалявам. Но ще си отварям очите.
Маймунката отново изписка, размахвайки меч срещу телохранителите на Рейко, които бяха извадили своите оръжия и на шега се сражаваха с нея.
— Ей, да не го нараните! — обърна се към тях Плъха и после попита Рейко: — За какво са пратили Югао в затвора?
— Убила е с нож баща си, майка си и сестра си.
Лицето на Плъха се оживи от интерес.
— Странно как не съм чул за това. Къде се е случило?
— В селището на хинин.
— А-ха.
Интересът на Плъха угасна, сякаш престъпленията сред хинин бяха нещо обичайно и не заслужаваха внимание.
— А защо съпругата на дворцовия управител издирва някаква си избягала низвергната?
Вместо да му разказва цялата тъжна история, Рейко обясни:
— Баща ми ме помоли да открия Югао. Той е магистратът, който я съди за убийствата.
Плъхът сбърчи рунтавите си вежди, подканвайки я за повече разяснение. Рейко замълча. Маймунката цапна капитан Асукай по крака с меча си и той извика от болка. Другарите му избухнаха в смях.
— Така ви се пада, като дразните горкото животно — възнегодува Плъха и после каза: — Законът следва странни пътища, а и кой съм аз да го оспорвам? Но тъй като имам привилегията да разговарям с дъщерята на съдията, може би ще ми кажете дали онези, другите убийства вече са разкрити.
— Какви други убийства? — попита Рейко, все по-нетърпеливо чакайки дъждът да спре, за да може да продължи издирването си. Мисълта й се отвлече към я Сано и страхът отново я скова. Дали смъртоносното докосване на убиеца можеше да подейства още преди да изтекат двата дни?
— Тия, дето са се случили тук преди около шест години — поясни Плъха. — Трима души са били намушкани смъртоносно през няколко месеца.
Рейко се сепна и отново насочи вниманието си към него:
— Какво? Кои са били жертвите?
— Войници на Токугава. Много от тях идват тук да се забавляват, когато не са на дежурство.
— Как е станало?
— Както разбрах, пийнали здраво в чайните и излезли навън да се облекчат. После ги намерили проснати мъртви насред локва от кръв.
Странно чувство прониза Рейко. Убийствата са се случили, докато Югао е живяла в квартала, а жертвите са били наръгани точно както и членовете на семейството й.
— И убиецът не е бил заловен?
— Не, доколкото ми е известно — отвърна Плъха. — Последното, което чух, бе, че според полицията войниците най-вероятно са били убити от някакъв скитащ бандит. Кесиите им били изчезнали.
Вероятно бе съвпадение, че Югао се бе озовала на същото място и по същото време, в което бяха станали убийствата. Наистина често се случваше бандити да убиват и да ограбват. Пък и как можеше една жена да убие силен, при това въоръжен самурай? И все пак Рейко не вярваше в съвпадения.
Бурята стихна. Проливният дъжд отслабна и вече само тихо ръмеше, макар че небето остана затулено от облаци. Хората взеха да излизат изпод прикритията на сергиите и да се стичат към западната улица.
— Беше ми приятно да си поговоря с вас — каза Плъха. — Ако чуя нещо за вашата избягала затворница, ще пратя вест — той дръпна ремъка на маймунката си и заяви на стражите: — Край на забавленията.
Рейко цял час разпитва хора от квартала за забавления, но никой не бе виждал Югао. Явно бе твърде умна, за да се появи на място, където имаше вероятност полицията да я издирва. Все пак съществуваше възможност да се навърта из района около дома си, тъй като нямаше къде другаде да иде. Рейко разшири периметъра на издирването си в махалите около Рюгоку Хирокоджи и накрая се озова на позната улица с квартири и дюкяни. Видя една чайна, която позна незабавно. Жената, с която бе разговаряла предишния ден, се бе облегнала на същата колона.
— Я виж кой се връща — каза тя и протегна към Рейко ръка с отворена длан. — Дължите ми пари. Открих къде е онова момиче Тама.