Носачите на Рейко оставиха паланкина й на земята в един уединен участък на търговския квартал Нихонбаши. Над двуетажните къщи ръмеше ситен дъжд; в просторните градини, скрити зад бамбукови огради, растяха борове и червени кленове. Улиците бяха тихи и пусти, незасегнати от суетнята и оживлението, които царяха в търговската част само няколко пресечки по-нататък.
— Наскоро се отби наш клиент от едно време. Разказа ни, че бащата на Тама се бил пропил и умрял, оставяйки Тама без пукнат грош — бе казала на Рейко жената от чайната. — Тя отишла да работи като слугиня в къщата на богат лихвар.
Рейко се бе озовала на това място, следвайки указанията на жената от чайната. Може би Тама щеше да й помогне да открие Югао, както и да хвърли светлина върху убийствата. Рейко наблюдаваше през прозорчето на паланкина си как лейтенант Асукай слезе от коня си, отиде до най-голямата къща на улицата и почука на портата. Отвори му един слуга.
— Искам да говоря с Тама — каза лейтенант Асукай. — Прати я тук навън.
Не след дълго от вътре излезе една жена. Тя бе толкова дребна, че приличаше на дете. Въпреки това Рейко знаеше, че Тама е някъде на възрастта на Югао, около двайсет и пет годишна. Младата жена носеше обикновено кимоно в индигов цвят, а косите й бяха прибрани с бяла кърпа. Лицето й бе бузесто и гладко като на кукла. Щом видя лейтенант Асукай и другите стражи, невинните й очи се разшириха от ужас. Той я отведе при паланкина на Рейко.
— Здравей, Тама сан — каза тя. — Казвам се Рейко и съм дъщеря на съдия Уеда. Бих искала да поговоря с теб — тя отвори вратичката на паланкина си. — Ела вътре, за да не се намокриш.
Изпита инстинктивен порив да се погрижи за Тама, която изглеждаше твърде мила и беззащитна, за да оцелее в този свят. Тама се подчини покорно. Качи се в паланкина и се огледа, сякаш се бе озовала на непознато място. Рейко предположи, че й се случваше за първи път — слугите не се возеха в паланкини, а ходеха пеша. Тя коленичи колкото бе възможно по-далеч от Рейко и мушна ръце в ръкавите си.
— Не се страхувай — успокои я Рейко. — Няма да ти сторя зло.
Тама срамежливо избягваше погледа й.
— Искам да ти задам няколко въпроса за приятелката ти Югао.
Тама се напрегна. Хвърли поглед към вратичката, сякаш й се искаше да изскочи навън, но не смееше.
— Аз… аз не познавам никаква Югао — прошепна тя тъй тихо, че Рейко едва я чу. Лицето й, честно и прозрачно, не успя да прикрие лъжата в думите й.
— Знам, че двете с Югао сте били приятелки — възрази Рейко мило. — Виждала ли си се с нея?
Тама поклати глава. Очите й умоляваха Рейко да я остави на мира. Тя прошепна:
— Не. От три години, когато тя…
— … се е преместила да живее в селището на хинин?
Тама кимна и Рейко се запита дали не я лъжеше отново. Момичето бе тъй напрегнато, че трудно можеше да се прецени дали не казваше истината, или я просто бе срамежлива с непознати и се страхуваше, че връзката й с една убийца може да й причини неприятности.
— Не се безпокой, няма да ти се случи нищо лошо — увери я Рейко. — Просто искам да намеря Югао. Вчера е избягала от затвора и е опасна. Имаш ли някаква представа, къде може да е отишла?
— От затвора? Югао е била в затвора?
— Да — отвърна Рейко. — Убила е родителите си и сестра си. Ти не знаеше ли?
Тама застина с втренчен поглед, зяпнала от ужас — беше очевидно, че едва сега научаваше за станалото. Рейко предположи, че престъпленията в селището на хинин не се оповестяват. Тама зарови лице в шепите си и зарида.
— Ох, не, не!
Рейко хвана ръцете й и внимателно ги дръпна надолу, принуждавайки я да открие лицето си, което бе обляно в сълзи. Тама се взря безпомощно в Рейко.
— Не знам къде е Югао — изплака тя. — Моля ви, повярвайте ми!
— Имаш ли някаква представа, къде може да е отишла? Има ли някакви места, на които двете сте ходили като деца?
— Не! — Тама издърпа ръце от Рейко и избърса сълзи в ръкава си.
— Опитай се да помислиш — настоя Рейко. — Югао може да нарани някого, ако не я заловим.
Тама само поклати глава хлипайки. Рейко сграбчи момичето за раменете.
— Ако знаеш нещо, което може да ми помогне да открия Югао, трябва да ми го кажеш!
— Нищо не знам — изхленчи Тама. — Пуснете ме. Причинявате ми болка!
Засрамена, че упражнява насилие над това невинно безпомощно момиче, Рейко я пусна.
— Добре, съжалявам. Но чуй, има още нещо, което искам да те попитам. Каква може да е причината, поради която Югао е убила семейството си?
Тама се сви в ъгъла на паланкина неподвижна и безмълвна като малко птиче, което се надява, че котката ще се отегчи и ще си отиде, ако то изчака достатъчно дълго.