— Кажи ми — каза Рейко мило, но настоятелно.
Волята на Тама се скърши под натиска на Рейко.
Накрая тя прошепна:
— Мисля… мисля, че той я е докарал дотам.
— Кой? Баща й ли имаш предвид?
Тама кимна.
— Той… когато бяхме деца… той се вмъкваше в леглото й през нощта.
За момент Рейко изпита удовлетворение от това доказателство на теорията й за мотива на Югао да извърши убийствата.
— Югао ли ти го каза?
— Не — отвърна Тама. — Нямаше защо. Аз сама го видях.
— Как? Какво се случи?
С много подканване от страна на Рейко Тама поясни:
— Една нощ останах у Югао. Бяхме десетгодишни. След като си легнахме, баща й се надвеси над нас и се вмъкна под завивките до нея.
Рейко си представи майката, бащата, сестрата, Югао и Тама легнали в една стая, както бе при семействата, които живееха натясно. Видя как мъжът става и в тъмното отива на пръсти до Югао. Бе шокирана, че е дръзнал да извърши кръвосмешение с нея в присъствието на приятелката й и цялото си семейство. Мъжът заслужаваше наказанието си и съдружникът му не го бе обвинил неправилно.
— Той мислеше, че съм заспала — продължи Тама. — Аз затворих очи и не помръдвах. Но ги чувствах как се движат в леглото до мен и как подът скърца, докато той лежеше върху нея. Чух я да плаче, когато той…
Тама не можеше да греши. Децата от нейната класа най-вероятно често ставаха свидетели на съвкупленията на своите родители и тя със сигурност бе разбрала, че бащата прави с дъщеря си онова, което би трябвало да върши единствено със съпругата си.
Сигурно Югао е ненавиждала баща си за болката, която й е причинявал, каза си Рейко, вероятно през всичките тези години го е мразела.
— На следното утро споделих с нея, че знам какво е сторил баща й. Казах й, че ми е мъчно за нея, но тя ми отвърна, че нямала нищо против — очите на Тама изразяваха изненадата и недоумението, което изпитваше и самата Рейко. — Каза ми, че щом той я желаел, си било добре, защото тя го обичала и било нейно задължение да го направи щастлив. И, изглежда, наистина беше така. Все ходеше подире му. Качваше се в скута му и го прегръщаше.
Все едно, че са били любовници, а не баща и дъщеря, помисли си Рейко.
— Той също беше влюбен в нея — продължи Тама. — Правеше й много подаръци — кукли, сладкиши, красиви дрехи.
С тях си е плащал за сговорчивостта на Югао, за страданията и мълчанието й.
— Ако имаше човек, когото Югао наистина мразеше, това бе майка й — каза Тама.
— Защо?
— Оплакваше се, че майка й вечно я хокала. Все била недоволна от нея. Веднъж я видях да удря Югао така силно, че от носа й бликна кръв. Не знам защо беше тъй зла.
Рейко заключи, че майката е ревнувала дъщеря си, задето й бе отнела любовта на съпруга й. И тъй като не е можела да накаже мъжа, от когото е била зависима за препитанието си, е изкарвала гнева си върху Югао.
— И колко време продължи всичко това?
— Докато станахме на петнайсет — отвърна Тама. — Мисля, че тогава баща й престана.
Това сигурно е било около три години преди семейството да бъде изпратено в селището на хинин. Рейко се запита дали бе възможно Югао да е спотайвала злобата си толкова време.
— Откъде знаеш? Тя ли ти каза?
Тама поклати глава.
— Един ден отидох на гости у Югао. Тя плачеше. Попитах я какво й е. Тя не поиска да ми каже. Аз обаче забелязах, че малката й сестра Умеко има нова кукла. Беше седнала в скута на баща си и го прегръщаше точно както Югао преди време. А той изобщо не обръщаше внимание на Югао.
Рейко се слиса. Мъжът бе извършил кръвосмешение с двете си дъщери, не само с едната. Изглежда, Югао му бе омръзнала и Умеко я бе заместила като негова любимка и жертва на похотта му.
— Югао се промени — каза Тама. — Почти престана да говори. Все беше ядосана. И вече не беше забавно с нея.
Макар че баща й бе престанал да я насилва, тя вероятно бе смазана и вбесена от предателството му.
Рейко попита:
— Какво се случи след това?
— Югао вечно седеше у нас. Когато работех в чайната на татко, тя ми помагаше.
Рейко си представи как Югао се е опитвала да избягва собствения си дом, където е била принудена да вижда баща си, който я е отхвърлил, майка си, която вечно я е наказвала несправедливо, и сестра си, която вероятно я е изпълвала с луда ревност. Тама е била нейното убежище. Но когато Югао и семейството й са били изпратени в селището на хинин, всички са били затворени заедно и тя е загубила приятелката си. Нямало е къде да отиде. Напрежението вътре в семейството вероятно е достигнало критичната си точка и е експлодирало чрез убийствата.
— Клиентите в чайната я харесваха — въздъхна Тама. — Тя често излизаше с тях отвън и…