— Направиш ли го, аз пък ще им кажа, че не си спрял да извършваш кръвосмешение — отвърна рязко Югао. — И ще ти удължат присъдата.
Заплахата й накара двамата да си замълчат. Цялата зима тя укриваше любовника си и се грижеше за него, докато го изправи на крака. Щом позакрепна, той започна да излиза през нощта. Нито веднъж не й каза защо, но Югао знаеше, че най-вероятно продължава своята война срещу владетеля Мацудайра. Понякога се връщаше чак на следващото утро, друг път изчезваше с дни. Югао чакаше, всеки път в неистов страх, че повече няма да го види. Ужасяваше се, че може да е убит. Последния път, след като не се върна цял месец, тя тръгна да го търси по местата, където се бяха срещали някога. Накрая го откри, но появата й по-скоро го ядоса, отколкото го зарадва. Макар че студенината му я разплака, той я отблъсна с думите:
— Имам да върша важна работа. Ти ще ми пречиш. Ако пак ми потрябваш, ще те потърся.
— Моля те, нека да остана с теб — изплака тя, — поне за малко.
Съблече се и се опита да го прелъсти. Той извади меча си и отряза лявото й зърно. Когато тя се разпищя, ужасена от кървящата рана, той изкрещя:
— Махай се и да не съм те видял отново, иначе следващия път ще те убия!
Най-накрая бе успял да й внуши истински страх от себе си. С разбито сърце тя се подчини, смятайки, че връзката им е приключила завинаги. Върна се в бордея, където семейството й не прояви и най-малко и съчувствие.
— Отървал се е — каза баща й.
— Ти си твърде грозна, за да задържиш някой мъж — отсече презрително сестра й.
А майка й се изсмя на мъката й.
— Така ти се пада!
— Някой ден ще си платиш за начина, по който се отнасяш с мен! — изкрещя Югао в бясна ярост.
Сега вече не можеха да я наранят. Огънят, който й бе върнал свободата, я бе дарил с нова надежда да прекара живота си с него. Но след като бе успяла да го издири, той за пореден път й се изплъзваше. Сега се облече и каза:
— Не биваше да ти позволявам да ме доведеш тук. Полицията ще претърсва местата, където си ходила, и ще разпитва хората, които са общували с теб. Не мога да рискувам да те намерят и да ме спипат случайно.
Докато той надничаше през цепнатините в капаците на прозорците, за да види дали враговете му не дебнат отвън, у Югао се надигна паника.
— Ако не ти харесва тук, ще отидем другаде — каза тя, макар че й бе неприятно да напусне тази света обител.
Започна бързо да навлича собствените си дрехи — евтина долна роба и кимоно, което бе откраднала от един магазин. Презрението в погледа му я сряза като с нож.
— Няма да тръгваме заедно. Не искам да се влача с такъв опасен товар. Време е да се разделим.
— Не! — ужасена, Югао се вкопчи в него. — Няма да ти позволя да ме изоставиш! Не и след онова, което сторих за теб!
Той се изтръгна от нея с гневно възклицание и й обърна гръб, но тя се притисна в него. Той се извърна рязко. Въздухът между двамата вибрираше с историята на другите неща, които бе правила, за да спечели любовта му, освен че се бе грижила за него и му бе осигурила подслон. Югао почти долавяше мирис на кръв във въздуха, остър и метален.
— Никога не съм те молил за това — в очите му проблесна ярост.
— Но не си ли доволен, че го сторих? Те бяха врагът.
— Ти беше твърде непредпазлива. Можеха да те хванат. Хората знаеха за връзката ти с мен. Ако полицията бе разкрила стореното от теб, щяха да ни арестуват и двамата за заговор, макар че ти действаше на своя глава.
— Само че не успяха. Съдбата е на наша страна. Тя ни закриля.
Той поклати глава и от устата му се разнесе съсъкът на недоверчив смях.
— Милостиви Небеса, ти си луда! Колкото по-скоро се отърва от теб, толкова по-добре!
Той окачи мечовете на кръста си, след което прибра допълнителен кат дрехи и още няколко свои вещи в един вързоп.
— Чакай! — викна Югао като обезумяла. — Ти каза, че дворцовият управител и войниците му те издирват. Чу, че вече са претърсвали места, където си се крил. Ако си тръгнеш от тук, къде ще отидеш?
— Това е моя работа, не твоя — но ръцете му трепнаха, докато връзваше възела на вързопа.
Югао засили натиска, усетила преимуществото си.
— Известно време трябва да се спотайваш. Дворцовият управител ще реши, че си напуснал града. Ще се откаже да те издирва в Едо. А дотогава това е най-безопасното място за теб.
Той се намръщи. Югао усети как се съпротивява на логиката и на самата нея. Тя добави:
— Може и да намериш някоя пещера да се скриеш, но кой ще ти носи храна? Другарите ти са мъртви или разпилени из цялата страна. Кого друг имаш, който може да ти помогне, освен мен?
Във внезапен изблик на ярост той запрати нещата си в отсрещния край на стаята. Вързопът се удари в стената и тупна на пода. Когато се отпусна на колене, изражението му бе неразгадаемо. Югао не се вълнуваше от това, че той мразеше да зависи от нея за оцеляването си. Коленичи до него, прегърна го и опря страна в неговата, макар че той не помръдна.