— Всичко ще бъде наред — каза тя, — с общи усилия ще разбием нашите врагове. После ще бъдем щастливи заедно точно както ни е писано. Повярвай ми!
26 глава
„Нефритената вила“ не заслужаваше елегантното си име. Представляваше порутена странноприемница, кукнала на насипа над река Нихонбаши, и осигуряваше подслон на пътници с ограничени средства и на работници от шлеповете. Странноприемницата имаше четири построени от талпи крила с рошав сламен покрив, свързани с покрити коридори. Каменни стъпала водеха надолу до реката, чиято мазна и черна повърхност проблясваше в мрака, набраздена от леки вълнички. Покрай брега бяха закотвени лодки къщи. С наближаване на полунощ мъглата все повече изтъняваше, разкривайки луната, която бе подобна на сияйна шамандура, уловена в скъсана рибарска мрежа.
Сано, Хирата, детективите Маруме, Фукида, Иноуе и Арай, съпровождани от шестима стражи, се приближиха до входа на „Нефритената вила“. Той се намираше на тясна уличка с разположени от двете й страни сергии за храна и дюкяни за морски принадлежности, до един тъмни и пусти. Двайсетимата войници, доведени от Сано, обградиха странноприемницата. Над входа гореше фенер, но вратата бе залостена. Сано почука. От постройката подаде глава навън набит плешив ханджия.
— Ако търсите стаи, моите извинения, господари — каза той. — Тук всички са заети.
— Издирваме един беглец — каза Сано. — Пуснете ни вътре, без да вдигате шум.
Той и хората му влязоха през портата, минаха през един пасаж и се озоваха в градина с потънали във влага храсти и избуяла трева. Въздухът бе пропит с миризмата на нужници, риба и отпадъци. Постройките, предлагащи подслон за гости, бяха с веранди. Сано и хората му извадиха мечове и бързешком се озоваха горе. Отваряха рязко вратите с викове: „Това е проверка! Всички навън!“
Откъм стаите се разнесоха възклицания и шумно суетене. Залитайки, наизлизаха мъже в нощни роби, а някои и чисто голи, които мигаха сънено или уплашено. Хирата и детективите ги строиха в редица отвън. Останалите войници се втурнаха в градината, догонвайки онези, които се бяха опитали да избягат през я прозорците.
— Съобщете имената си — наредиха Хирата и детективите.
Гостите се подчиниха, смесвайки гласове в паническа какофония.
От една стая не излезе никой. Сано се взря в обгърнатата от мрак празнота. Ханджията се щураше в градината с лампа в ръка. Сано му викна:
— Ти май каза, че всички стаи са заети.
— Така беше, господарю — отвърна ханджията.
Сано взе лампата от ръката му и влезе в стаята. Ноздрите му потръпнаха от тежката смрад на болест и гнилоч. На пода лежеше дюшек, покрит с мръсен, намачкан юрган. Мухи бръмчаха около пълно нощно гърне и поднос с ориз, чай и супа, които изглеждаха отдавна изстинали. Сано се наведе и пипна дюшека. На прага се появи Хирата.
— Мъжете, които хванахме, са екипажи от речните шлепове. Ако Призрака е тук, това трябва да е неговата стая.
Хирата огледа празното пространство и изражението му отрази разочарованието, изписано върху лицето на Сано.
— Значи е изчезнал?
— Бил е тук допреди миг. Леглото още е топло.
Сано усети смазващо разочарование, тъй като бе успял да стигне толкова близо, но въпреки това плячката му бе избягала.
— Но как е успял да се измъкне? — Хирата огледа внимателно стаята. — Има само една врата и ако е излязъл през нея, щяхме да го видим. А капаците на прозорците за залостени отвътре. Не може да е…
Сано вдигна ръка, прекъсвайки Хирата, тъй като вниманието му бе привлечено от едва доловим шум.
— Какъв е този звук?
Двамата застинаха неподвижни и безмълвни, наострили слух. Сано го чу отново — хъхрене, последвано от стенание. Погледна Хирата, който кимна и после попита беззвучно: Откъде идва? Изчакаха. Суматохата отвън постепенно стихна и на вратата се появиха Маруме и Фукида. Сано сложи пръст на устните си, предупреждавайки ги да мълчат. Отново хъхрене и после стенание. Този път Сано посочи към вградения в стената шкаф. Маруме и Фукида прекосиха стаята на пръсти и застанаха от двете му страни с извадени мечове в ръка. Сано имаше чувството, че долавя как сърцата на хората му започват да бият учестено, в ритъм с неговото собствено, че усеща как притаяват дъх. Фукида плъзна вратата на шкафа и го отвори.
Вътре бе празно, ако не се смятаха рафтовете с наредени върху тях свещи, завивки, сгънати дрехи и разни други безобидни вещи. Макар че разочарованието намали напрежението у Сано и хората му, те отново доловиха хъхренето и стенанието, този път даже по-силно. Сано огледа дъното на шкафа. Една от дъските бе леко изкривена. Маруме я вдигна и я захвърли настрана. Отдолу се откри празно пространство с форма на квадрат, някъде около пет стъпки на ширина и четири стъпки на дълбочина. Сано, Хирата е и детективите се надвесиха над дупката и тутакси се задавиха от вонята на урина, пот и гнилоч, която ги връхлетя. Сано поднесе лампата към вътрешността.