— За разлика от мен — промърмори на глас той. — За разлика от мен.
Докато се бършеше с избелялата синя кърпа, Майо спря за момент и срещна собствения си поглед в огледалото на шкафа. Тъжните зелени очи, разположени върху скулесто лице под щръкнала сребриста коса, го наблюдаваха с укор.
— Некомпетентен — промърмори горчиво Майо. — Бездарник! — Мислеше си за починалия пациент. Закачи кърпата на куката и се загледа в мълчаливото рождено петно — бяла вдлъбнатина до ъгълчето на умореното му дясно око. — Хайде, какво сънувах?! — запита се той за пореден път. Нищо не се получи и Майо се обърна.
Тогава, съвсем спонтанно, сънят се разкри пред очите му. Всичко започна с малкия Христос. Беше на около пет годинки. Носеше само препаска около кръста и сандали от кафява кожа. На шията му висеше стетоскоп. Детето водеше тържествено голямата визитация в неврологичното отделение, следвано от любопитни студенти по медицина. Те спряха край леглото на прочутия слепец, когото Христос успешно бе излекувал край Витсаида. Изражението на детето беше кротко и мило, а тялото му бе обгърнато от бледо сияние. То кимна окуражително на слепия.
— Пак се срещаме — каза му с усмивка.
Облегнал назад глава, обектът на чудото не отговори. Остана да лежи неподвижно, с разширени от подозрителност и тревога очи. Детето взе болничния картон от таблата на леглото, прегледа го и го върна на мястото му. После се обърна към студентите, които вдигнаха бележниците и се приготвиха да си водят записки.
— Тук имаме истинско чудо — обяви Христос и посочи пациента с показалец, превързан с лепенка. — Този човек беше сляп по рождение. Сложих малко слюнка върху очите му и го попитах дали вижда нещо. Мъжът отговори: „Да, виждам. Виждам хора, но те приличат на дървета, които се разхождат наоколо.“
В този миг слепият някога мъж се отпусна, като че ли най-после разбра, че групата не е дошла, за да го обвинява в престъпление или липса на благодарност. Осъзна, че никой няма да му отнеме зрението. Затвори очи, сякаш за да потвърди чутото.
— Тогава продължих с втори сеанс — каза детето, — този път без слюнка. Само докоснах очите му с пръсти. И той веднага видя всичко, без изкривявания. Моля да отбележите, че именно това беше истинското чудо. Вторият път, когато положих ръце върху очите му.
Момчето огледа студентите, които трескаво записваха всичко в бележници и тетрадки.
— Някой може ли да каже защо? — попита ги любезно то.
Една млада жена с виолетова коса вдигна татуираната си ръка, свита в юмрук. Разтвори я и от нея излетя снежнобял гълъб.
— Да? — подкани я детето и вдигна веждите си в очакване.
— Ами дори слепотата да е била психосоматична… — започна тя.
В същия момент бившият слепец отвори гневно очи и студентката млъкна.
— Лъжец ли ме наричаш? — попита ядосано той.
Белият гълъб кръжеше над младите лекари, като ги кълвеше хаотично. От раните им закапа кръв.
— Не — отговори студентката. — Казвам само, че причината не е от значение. След дълги години слепота човек не би могъл да има нормално възприятие за дълбочина или да разпознава форми и силуети. Помниш ли как те болеше, когато отвори очи? Виждаше само хаотична маса от светлини и ярки цветове, нали? Естествено, очите ти са се излекували, но мозъкът все още не е бил научен да обработва данните от тях. Обикновено отнема цял месец сериозни усилия, за да започнеш да различаваш няколко прости предмети.
Слепият сякаш се умилостиви, сведе поглед и кимна мълчаливо в знак на съгласие.
— Разбира се, че не лъжеш — обобщи студентката. — Само ако зрението ти наистина е било възстановено при първия опит, щеше да виждаш хора, които приличат на дървета. Ако лъжеше, би казал, че си видял всичко ясно още след първия опит да те излекуват.
В този миг гълъбът внезапно се спусна надолу със смайваща скорост и клъвна малкия Христос по меката буза. От раната рукна кръв, изпръска бялото легло на слепия и потече по пода на потоци. Гълъбът се превърна в окървавена спринцовка с криле, която бързо отлетя към края на коридора, сви зад ъгъла и изчезна с блясък. Студентката с виолетовата коса внезапно сложи край на съня, като застана пред Майо, облечена във викторианска траурна рокля. Тя вдигна ръка и разтвори дланта си. В нея държеше три яркозелени плода, блестящи от роса. С другата ръка размаха сгънат вестник.