Разположени централно между един туристически плакат от Кармел, щата Калифорния, и снимка на обвитите в мъгла влюбени от края на филма „Казабланка“, тези съвети вдъхваха кураж на Майо в несигурния свят.
Той се втренчи мрачно в хаоса на бюрото си. Писма. Доклади. Протоколи. Надраскани бележки. С върховете на пръстите си лекарят бутна няколко листа настрани и освободи част от чамовата повърхност на бюрото, която приличаше на къс бледо море сред множество айсберги. Майо остави чашата на разчистеното място и се замисли за предстоящата си лекция в десет часа. Нуждаеше се от сън, но съзнанието му бе засенчено от смътно предчувствие. Спомни си за лепенката от съня си. Какво означаваше? Както обикновено той беше оставил вратата на кабинета си широко отворена — поредният странен навик от времето, когато бе започнал да отслабва. Майо вдигна глава и погледна навън с тъжно любопитно изражение, сякаш се надяваше да зърне отдавна изгубената си любима. Но коридорът оставаше пуст. Неврологът въздъхна. Копнееше да разсее мислите си със сутрешния вестник и да се потопи в блаженството на рутината. С нарастващо отчаяние той посегна към кошчето за боклук под бюрото и извади от там вчерашния брой на „Джерусалем Поуст“. Разгърна го пред себе си и бързо прегледа заглавията: „Сирия може да поднови Шестдневната война“, „Голямото жури в процеса «Уотъргейт» осъжда седем“, „Американската мания за разголване на публични места се разпространява в Европа“, „22 деца умират при атака на Виетконг“ и „Питон поглъща жена в Бангладеш“. Като прочете последните две заглавия, Майо изстена, но не продума.
Настроението му бе достатъчно мрачно и без подобни новини.
В търсене на по-жизнерадостни емоции, Майо се загледа в рекламата на парфюм „Чуцпа“, създаден от Авива Даян — дъщерята на прословутия началник-щаб на израелската армия. Така Майо успя да открие злъчната усмивка, която търсеше. С провокативно издути устни, Даян го гледаше изпепеляващо от снимката. Текстът на рекламата изброяваше достойнствата на аромата:
В долния край на страницата се възхваляваше друг аромат:
Шумоленето на вестника се сля с кикота на Майо, който обърна на страницата „Днес в Йерусалим“.
Еднодневна разходка в четвъртък. Четиринайсет спирки до Църквата на Божи гроб. Безплатен обяд в китайски ресторант „Мандарин“. Място на срещата: Параклисът на бичуването.
Майо се усмихна и намери още по-голямо удовлетворение в два репортажа на последна страница на вестника:
Лондон (Ройтерс): От сряда британски полицаи издирват свой колега, след като семейство се оплака, че той е изпуснал газове в лондонския им апартамент при обиск за наркотици. Служителят не се извинил. Говорител на Скотланд Ярд потвърди, че случаят се разследва от Службата за професионални стандарти.
Другият сериозен репортаж гласеше:
Разгонен лос в Норвегия помислил малка жълта кола за потенциална партньорка, но след като автомобилът не откликнал на желанията му, животното я изцапало с изпражненията си.
— Ето го решението на проблема с фригидните жени — промърмори безизразно Майо.
Погледът му се плъзна към две по-скромни заглавия, които бяха уловили вниманието му предния ден, въпреки че не знаеше защо. В едната статия се съобщаваше, че съветски части са пристигнали, за да заменят албанските войници от ротационните мироопазващи сили на ООН, патрулиращи в Голанските възвишения. Другата разказваше за труп на мъж, открит под Кулата на Възнесението. Макар че аутопсията още не бе завършила, се смяташе, че мъжът е паднал по стръмните стъпала на кулата — предположение, което изхождаше от „травмите по тялото на мъртвия“. Версията за убийство не се изключваше.
Причината за смъртта беше счупен врат.
Майо вдигна очи от вестника, след като долови странно скърцане. Вгледа се в другия край на стаята, където на стената беше подпряна цигулка в прашен черен калъф. За момент Майо я разучи озадачено. При толкова много свръхестествени събития, наблюдавани в болницата напоследък, беше ли възможно из коридорите да броди призрак? „Не, глупако! Калъфът с цигулката се е плъзнал надолу и е издал този звук!“ Не бе изключено и да е предупреждение от Морис, помисли си Майо. След като не бе изсвирил и нота през последните няколко седмици, трябваше да се упражнява по-съвестно. Осъзнал, че има задължения, Майо сгъна вестника и го пусна обратно в кошчето за боклук. После прерови купчината документи на бюрото си, докато не откри двете статии, които щяха да го подготвят за сутрешната лекция.