В. Добре.
О. Изпитвате ли ме?
В. Продължавай с доклада.
О. Картата е сбъркана.
В. Казах да продължаваш.
О. Добре. Тъкмо си тръгвахме, когато слепият мъж заговори странно.
В. В какъв смисъл?
О. Със странен тон. Не мога да го опиша.
В. И какво каза?
О. „Той не е един от нас. Чужденец е.“
В. Какво е имал предвид?
О. Не съм сигурен. Върнахме се и насочихме оръжията си към непознатия, а аз помолих стареца да ни обясни. Той не отвърна нищо. Подканих го: „Дядо, побързай, говори. Дъщеря ми става на три години в края на седмицата и обещах да бъда с нея. Моля те, дай ми отговор.“ А старецът промълви: „Отведете го.“ Аз погледнах онзи в очите и реших да го фрасна с приклада на пушката.
В. Защо?
О. Не знам. Нещо ме накара да го направя. Някакво движение в очите му, някаква вътрешна борба. Имах чувството, че може да ни убие, ако иска.
В. Май си много уморен.
О. Не съм спал.
В. Ще се върнем на това. Какво стана после?
О. Повалих го на пода и му оковахме краката, след което го докарахме в участъка в Келеза. Питахме полицаите дали се е регистрирал при тях, когато е дошъл в селото. Такъв е законът.
В. Правилно.
О. Те отрекоха. Стори ми се много подозрително. Обясних положението на местния комисар и на коменданта на полицията.
В. Добре си направил.
О. И тогава комендантът му зададе няколко въпроса. Мъжът мълчеше, дума не обели. Започнахме да се чудим дали не е ням или бавноразвиващ се. Телефонните връзки до Тети не работеха заради бурята и нямаше как да проверим кой е той. В крайна сметка извадихме невероятен късмет. По същото време в Келеза бе дошъл един търговец от Тети, едър и плешив и доста приказлив. Доведоха го в полицията и го попитаха дали е виждал Задържания преди. Той отговори утвърдително, но не си спомни как се казва. Беше сигурен, че е от Тети. Комисарят спомена името на Селча Дечани и мъжът извика: „Ами разбира се! Точно той е! Селча! Как можах да забравя!“ После се загледа внимателно в нашия човек и на лицето му се изписа странна гримаса. Каза ни, че незнайно защо се объркал. Бил забравил, че Селча Дечани е починал преди много години, а Задържания изобщо не приличал на него. Грешката му го била озадачила, защото познавал Дечани доста добре и тъжил дълго след смъртта му. Много странно.
В. Меко казано. И после?
О. Понеже бързахме и все още преследвахме пекаря, предложих да оставим нашия човек в Келеза, но комендантът и комисарят решително се противопоставиха и ме посъветваха да го вземем с нас в Шкодра. Така и направихме, след което го предадохме на тайната полиция, „Сигурими“. Сториха ми се много притеснени.
В. Тайната полиция ли?
О. Не, онези в Келеза. Като че ли нямаха търпение да се отърват от мъжа.
В. А не ти ли мина през ума, че Задържания може да е стрелецът, направил опит да убие Мехмет Шеху? Нали заради него те изпратиха там?
О. О, да, разбира се, но разбрахме, че той е бил заловен близо до Буна.
В. Кой ви го каза?
О. Хората от Келеза.
В. Задържания спомена ли нещо по пътя от Келеза до Шкодра? Даде ли ви изобщо някаква информация?
О. Не. Не обели и дума.
В. А ти забеляза ли нещо необичайно?
О. Ами… да, може би. На път за Шкодра спряхме в Меси и обядвахме в един двор до затвора. Беше много топло и влажно, така че решихме да починем. Един от хората ми засвири на лютня и всички пяхме. Бяхме оковали краката на Задържания за едно кайсиево дърво, а аз не можех да отлепя очи от него.
В. Защо?
О. Наоколо имаше облаци комари, които го хапеха свирепо.
В. И какво от това?
О. Той не се опитваше да ги прогони.
В. Ръцете му бяха ли свободни?
О. Да.
В. Добре. По-рано заяви, че документите му са били наред.
О. Така ми се стори.
В. И той не оказа съпротива при ареста?
О. Не, никаква.
В. Ще те попитам пак. Защо го удари с пушката? Назови ми друга причина освен странния му поглед. Да не си помислил, че може да държи пистолет или нож под одеялото?