Мерал остана мълчалив и безразличен.
Майо се наведе напред и разпери длани върху бюрото.
— Не халюцинирам, Мерал! Разбираш ли? Инстинктът ми е страшно силен. Нали знаеш всичко за инстинкта, приятелю? Ти си го измислил. Сигурен съм, че има нещо нередно. Усещам го в кръвта си. Защо някой би пуснал фалшива поръчка за изследвания?
— Мисля, че съм чел достатъчно романи за Еркюл Поаро, за да се досетя.
— И какво се досещаш?
— Не съм убеден, че трябва да ти кажа. Само ще засиля параноята ти.
— Мерал, откъде знаеш такива големи думи? Да не би дяволитите сестри от Рамала да са те научили на тях и да са ти казали, че са хищни риби с остри зъби? Католическите монахини не се спират пред нищо, когато искат да пречупят ума на човек. Хайде, сподели. Каква е теорията ти? Или по-точно тази на Еркюл Поаро?
— Ами… ако Шор наистина е бил убит, както си въобразяваш, вероятно убиецът се е опитал да насочи подозренията към Уилсън. Може да е някой, който иска Уилсън да бъде отстранен или дори ликвидиран.
— Да насочи подозренията към Уилсън ли?
— Просто влизам във фантазията ти, хабиби.
— Не е фантазия, буби.
Мерал сви неуверено рамене.
— Защо не поговориш за тези неща с Шломо?
Майо се облегна на стола. Беше ужасен.
— С Шломо ли? Шломо Урис, моя малоумен племенник? Напълно безполезния полицейски инспектор, който веднъж почука по стените в Църквата на Божи гроб, за да открие таен проход? Дръж се сериозно, моля те.
— Чувал съм, че е много умен — отвърна Мерал — Работата е там, че „Хадаса“ попада в района на Йерусалим, Моузес. Под неговата юрисдикция, не под моята. Не бива да се меся.
— Но го направи с онзи луд убиец на Христос!
— Въпросът беше личен. Не съм разследвал нищо. А и убийствата са рядкост в моя район, Моузес. Особено екзотичните. Аз разкривам убийства в романите. Тук става дума за реалността.
— Добре, но няма да се откажа толкова лесно. Ще продължа да ровя.
— Хубаво. Направи го. Такива неща ти се удават, Моузес.
— Какво ти става, Мерал?
— Защо?
— Лицето ти! Погледни се само! Никога не съм виждал по-нещастна физиономия. — Майо се изправи. — Това е проблемът с докторите в наши дни — заяви той. — Влизаш в кабинета им за преглед и те започват да прелистват резултати от кръвни изследвания, вместо да погледнат лицето ти, където често е изписано всичко. Много често — добави той. — Ела.
— Къде?
— В стаята за прегледи. Искам да проверя някои неща.
— Боя се, че нямам време.
— Тогава намери!
Двайсет минути по-късно Мерал закопчаваше ризата си, а Майо сгъваше маншета на апарата за кръвно налягане.
— Здрав си — заяви Майо. — Това депресира ли те? Виж, трябва да започнеш лечение. Непрекъснато ти повтарям да се посъветваш с някого. Направи го, Мерал. Моля те! А и вината, която носиш със себе си… Нали знаеш какво казват пациентите, когато умират за няколко минути, а ние като по чудо успеем да ги върнем към живота? Твърдят, че виждат ярка светлина в края на тунела и че тя им е помогнала да преосмислят живота си и грешките, които са допуснали. Ти преосмисляш тези неща на всеки десет минути!
Когато се върнаха в кабинета, Мерал взе полицейската си барета от закачалката и отиде до бюрото на Майо. Погледна приятеля си от детинство, който седеше, подпрял глава на дланите си.
— Няма да се откажа — закле се лекарят. — Няма.
— Бъди внимателен — предупреди го меко полицаят.
После се обърна и отиде бавно до вратата на кабинета. Преди да излезе в оживения коридор, той отправи един последен, дълъг поглед назад.
9.
— Откъде взе тези неща?
— Кои неща?
— Нали знаеш… Морфинът. Спринцовките.
— Има ли значение?
— Значи си ги откраднал?
— Разпитваш ли ме?
— А, отново се появи ангелската ти усмивка!
— Да сменим старите превръзки. Хайде, изправи се.
— Променил си се.