— Знам.
— Сега е много по-силна.
— Кое?
— Светлината. Онази ужасяваща вътрешна светлина, която носиш със себе си. Сега е по-силна и много по-лоша от преди.
— В какъв смисъл?
— По-болезнена е. Създава усещането за прошка.
10.
— Значи, Шор идва в Израел, умира мистериозно, а ти ни казваш, че не е изпълнявал мисия? Той е човек, който винаги пътува, прави проучвания и държи речи. Идеалното момче за секретни поръчки и доставки. Стига глупости, ние знаем всичко това. Въпросът е какво е доставил тук.
Намираха се в кабинета на Моше Зуи, четирийсет и три годишния следовател от Шин Бет, израелската служба за вътрешна сигурност. Комплексът, който се състоеше от петдесет и два офиса, беше елегантно скрит зад една-единствена бронирана врата на втория етаж на сграда в Тел Авив. В нея се помещаваха закусвални за бързо хранене и магазини, предлагащи всякакви стоки и услуги от поправка на очила до дамски облекла. На една табела до вратата на службата се виждаше безличният надпис „Най-добрите продукти“.
— Хайде, хайде — продължи Зуи. — Знаем, че си бил в болничната му стая. Признай си! Все още сме приятели, нали? Какъв е проблемът?
Зуи говореше на Уилям Сандълс, високопоставен агент на ЦРУ, който работеше под прикритието на аташе в американското посолство. Той седеше на стол пред бюрото на Зуи. Бивш полковник от армията, служил години наред в Япония, Сандълс беше висок и леко пълен. Обичаше ленени сини костюми, имаше късо подстригана руса коса, луничаво лице и малък чип нос, който му придаваше така желания вид на невинно момче. Но закачливият пламък в очите му винаги разваляше това впечатление. Той вдигна разтворените си длани към Зуи.
— Какво мога да кажа?
— Много неща. Но не искаш.
Зуи се обърна и срещна погледа на другия агент от Шин Бет в стаята, Лод Еверт. Той седеше с гръб към стената и скръстени ръце. Зуи вдигна многозначително вежди. Еверт кимна и Зуи отново насочи вниманието си към Сандълс.
— Добре, всъщност знаем каква е била мисията му — призна той. — Носел е строго секретна информация, а вие не сте искали да рискувате да я засекат или да бъде разкрита от някоя къртица. Затова Шор е трябвало да я предаде лично на вашия посланик.
— Значи знаете. Каква изненада!
— Правим всичко по силите си. И така, какво се е канел да му разкрие Шор? Заплаха за предстоящо нападение или информация, която би могла да срути държавата? Сведения, че нашата министър-председателка Голда Меир си боядисва косата?
— Виж, каквото и да е било, никой не знае освен Шор. Дори ние.
— В какъв цвят я боядисва?
— О, стига!
Зуи погледна безизразно Лод, след което отново се обърна към Сандълс. С върховете на пръстите си той бавно отвори кутия швейцарски шоколадови бонбони и я поднесе пред лицето му.
— Ето. Занеси три-четири в посолството. Изяж ги по пътя, ако искаш. После се върни при нас.
Сандълс посегна към кутията.
— Да се върна?
— Да, веднага. Бонбоните са инжектирани със серум на истината.
Сандълс отдръпна ръка.
11.
В неделя сутринта Мерал се качи на раздрънкания стар автобус за Рамала, където в католическото гробище, далеч от шумните пазари, остави цветя на гробовете на своите родители, на жена си и сина си. По-рано бе превалял дъжд и бе навлажнил още повече земята, надгробните камъни и въздуха на това място, което така беше подгизнало от усещането за загуба, че земята изглеждаше по-мъртва от сърцата под нея. Дали виждат, че съм тук сега?, залита се Мерал. Нямаше представа. Знаеше само, че е трябвало да отиде. По-късно се отби в лепрозариума, за да посети директорката, сестра Елена Карина. Някога тя му бе преподавала в местното католическо училище. Пиха чай и потънаха в спомени. Мълчаха дълго, но това беше нормално.
— Запази ли вярата, Питър?
— Да. Какво друго ни остава?
Знаеше, че тези думи ще й доставят удоволствие.
Малко преди да си тръгне, Мерал попита за прокажената жена, която бе възвърнала зрението си.
— О, Рийма ли? — отвърна монахинята и леко наклони глава. В очите й се появи тъга, но и нещо друго, което Мерал не можеше да определи, макар и да беше сигурен, че го е виждал преди. И то съвсем наскоро. Но не помнеше къде. — Тя почина преди няколко дни, Питър.