Йозеф Темеску.
12.
Отведени там от пощенския плик, адресиран до Темеску, сержант Мерал и ефрейтор Иса Зананири влязоха в апартамента в Йерусалимските хълмове, нает от покойния няколко седмици преди смъртта му. Апартаментът беше мрачен и оскъдно обзаведен, така че, след като го обходиха набързо, двамата полицаи се заеха да претърсят педантично всички шкафове и чекмеджета. Намериха много любопитни предмети и ги прибраха в пликове за веществени доказателства. Вместо обаче да внесат яснота и да дадат необходими отговори, предметите объркваха нормалния ум със своята странност. Сред тях имаше молив за очи, руж и сребриста кутийка с бяла боя за лице. Открояваха се също три оранжеви топки за жонглиране.
И къдрава червена перука на клоун.
13.
Присъстват: Чарлс Бел и Уилям Сандълс от американското посолство; Моше Зуи, израелско разузнаване.
Стенограф: Дебора Пелц.
Зуи: Добро утро, сержант Мерал. Радвам се да ви видя. Съжалявам, че всички закъсняхме. Виждам, че са ви сервирали кафе.
Мерал: Да.
Зуи: Чух отлични неща за вас.
Мерал: Сигурен съм, че не са заслужени.
Зуи: Познавате ли Бил Сандълс?
Мерал: Не мисля. За кого работите?
Сандълс: Ние сме аташета в американското посолство.
Зуи: Същото казва и на мен. Пълни глупости. Той е от ЦРУ. Както и приятелчето му Чарли Бел. Мислят си, че е смешно. Вижте как се хилят. Като деца пред шкаф, пълен с играчки.
Сандълс: Радвам се, че се срещаме, сержант.
Бел: Добро утро, сержант Мерал.
Мерал: Да, добро утро на двама ви.
Зуи: Още кафе, сержант?
Мерал: Не, благодаря.
Зуи: Момичето, което го прави обикновено, е в болнични.
Мерал: Жалко.
Зуи: Да, напълно сте прав. И така, искам да подчертая, че това не е разпит. Нашите американски приятели пожелаха да чуят някои неща направо от вас и евентуално да ви зададат допълнителни въпроси. Съгласен ли сте?
Мерал: Да, ще отговоря с удоволствие. Но защо?
Зуи: Нямат ни доверие.
Сандълс: Стига, Зуи! Просто трябва да сме напълно сигурни.
Мерал: За какво?
Зуи: Докладът ви за трупа от Божи гроб повдига един въпрос, за който едва ли сте в течение. Затова господата искат да ни разкажете всичко още веднъж. Докато говорите, може да ви хрумне нещо друго, което сте пропуснали да споменете в доклада или което не сте сметнали за важно, но би могло да се окаже от огромно значение за нас. И така, наясно ли сме вече?
Мерал: Да. Ще ми обясните ли само какво означават последните ви думи? Казахте „от огромно значение“.
Зуи: Е, може би преувеличих малко. Сигурен ли сте, че не искате още кафе?
Мерал: Абсолютно.
Зуи: Разбирам. Ние прочетохме доклада ви за инцидента на улица „Ремле“ и смятаме, че всичко е отразено доста добре. Много добре. Да преминем направо към тялото от Божи гроб, първоначално идентифицирано като Йозеф Темеску.
Мерал: Първоначално?
Зуи: Нещата се променят. Доколкото знаем, са ви събудили, защото някой от църквата се е обадил в пансиона, а не в управлението или на бърза помощ. Така ли е?
Мерал: Не. Обадили са се и на бърза помощ. Веднага след като са потърсили мен. Но иначе сте прав. Първо звъннаха на мен. Беше Уаджих. Уаджих Нусейбех от фамилията с ключа.
Сандълс: Какъв ключ?
Мерал: Ключът, с който отключват и заключват Църквата на Божи гроб.
Сандълс: Той ли е намерил трупа? Уаджих?
Мерал: Да. Всъщност не. Намерил го е един от гръцките православни монаси. От полунощ до зори там има служби. Католиците францисканци започват с латинската меса. Латините, арменците, коптите и гръцките православни свещеници се грижат лампите и свещите вътре да светят и поддържат чистота. Въпросната вечер е било ред на гърците и онзи монах отишъл да провери дали всичко е наред към дванайсет без четвърт. След месата францисканците подготвяли процесия в гробницата и…