Бел (към Сандълс): Точно така! Браво на момчето!
Мерал: Имам чувството, че пропускам нещо.
Зуи: Не. Да продължаваме.
Мерал: Да, разбира се. Започнахме да чукаме по вратите на съседите и да ги разпитваме за Темеску. Нямаше много други апартаменти. Сградата е на четири етажа. Някои от обитателите не си бяха у дома, а останалите не можаха да кажат кой знае какво. Всъщност изобщо не ни помогнаха. Всички твърдяха, че са го виждали само един път, когато се нанасял. После дори не са го чували — никакви звуци от течаща вода, стъпки или радио. Нищо. Малко преди да си тръгнем обаче, една хубава млада жена, живееща срещу Темеску, се прибра у дома. Каза ни, че е чула някой да влиза в апартамента на Темеску в деня, когато беше намерен трупът му в църквата. Според жената човекът останал вътре само няколко минути. През това време й се сторило, че чува отваряне и затваряне на шкаф, а после и на чекмедже. Малко по-късно го чула как излиза.
Сандълс: Но не го е видяла?
Мерал: Не. Но има нещо странно…
Зуи: Да?
Мерал: Изглежда, същото се е повторило много късно през нощта. Някой влязъл за кратко в апартамента. Съседката чула как се отваря и затваря чекмедже. После човекът си тръгнал.
Зуи: Само едно чекмедже ли?
Мерал: Само едно. По това време Темеску е бил мъртъв. Кой тогава е бил в апартамента?
Сандълс: И този път ли не е видяла кой влиза?
Мерал: Била е в леглото. Не е сигурна дали изобщо е бил мъж.
Зуи: Как е разположена спалнята й? Наистина ли е убедена, че звуците са идвали от апартамента на Темеску?
Мерал: Не, спалнята й е малко по-отдалечена. Самата тя твърди, че не е сигурна.
Зуи: Да продължим. Споменавате мимоходом (поглежда бележките си) една жена, която също живее в квартала. Медицинска сестра на име Самия…
Мерал: Да, Самия Марун. Познаваме се. Приятелка е на мой приятел. Вървяла по улицата, когато ни видяла да влизаме в сградата. Когато излязохме, стоеше до патрулната кола. Поздрави ни, а после попита какво става. Тя е доста любопитна.
Бел: Тоест клюкарка, сержант?
Мерал: Не, не! Ни най-малко! Всъщност е много мила. Показах й шофьорската книжка със снимката на Темеску и я попитах дали го е виждала. Тя примижа, като че ли не различаваше ясно образа. Снимката наистина е размита. Самия продължи да я изучава, а после придоби разтревожен вид. Погледна ме и отвори уста, за да отговори, но така и не го направи. Просто застина и бързо затвори уста. Все още гледаше разтревожено, а очите й като че ли ме проучваха. Накрая ми зададе въпрос. Тя…
Сандълс: Един момент. Извинете. Това е едно от нещата, за които трябва да сме абсолютно сигурни. Моля, повторете дума по дума какво ви е казала, сержант. Поне доколкото си спомняте сега.
Мерал: Самия каза: „Свързано ли е с убийство или нещо подобно? Някакво наистина сериозно престъпление?“
Зуи: Точно така е записано и в доклада ви. Моля, продължете.
Мерал: Отвърнах, че е напълно възможно. И тогава тя отговори на въпроса ми. Не, не го била виждала. После предложи да се срещнем на питие или кафе същата вечер. Това го няма в доклада.
Зуи: Така е. Излизате ли с нея?
Мерал: Не. Никога не сме били приятели. Но понякога тя иска да се срещаме по един или друг повод.
Зуи: Въпросната вечер срещнахте ли се?
Мерал: Не. Не отдадох особено значение на поканата й.
Зуи: Какво мислите, че й е минало през главата, сержант?
Мерал: Не съм сигурен. Подозирам обаче, че е виждала Темеску.
Зуи: Защо би излъгала?
Мерал: Ами… може да е от онези хора, които просто не желаят да се замесват.
Зуи: Така ли мислите наистина?
Мерал: Всъщност не. Съдейки по маниера и поведението й — както казах, не я познавам добре, — подозирам, че прикрива някого.
Зуи: Ясно. Научихме, че в писмения ви доклад има лек пропуск.
Мерал: Така ли?
Сандълс: Никой от църквата ли не си спомня да е видял мъртвият да влиза при гроба? Не искам да кажа, че това е напълно изключено, но ми се струва смахнато някой да внесе там труп. Човек от църквата би трябвало винаги да стои до входа. Не е ли така? Служител, който да проверява за откачалки с бомби и да следи да не влизат прекалено много хора едновременно.