Останалите си направили необходимите изводи и повече не излизали да търсят в този район, а се разделяли още при кораба и поемали в различни посоки. Това било разумно — при следващия катаклизъм бил пожертван само един търсач, обаче никой не разбрал какво всъщност се случило с него; той просто не се върнал от петата обиколка и било малко вероятно да се появи след такова голямо закъснение. Тъй като останали малцина, загубата била доста тежка за тях, но въпреки всичко търсенето трябвало да продължи.
Групата оредяла много, затова на помощ бил повикан бордовият механик. Известно време всичко вървяло добре, докато един ден внезапно заваляло. Когато бордовият механик не се завърнал, пилотът на кораба, който бил едновременно и командир на спасителния отряд, изпратил двама от групата да го търсят. При нужда пилотът можел да се отправи и без механика, но било рисковано — при по-голяма авария само механикът или чудо можели да спасят кораба, затова не искал да се лиши от него. Скоро двамата търсачи го открили. Нито бордовият механик, нито облеклото му били предвидени за работа извън кораба; дъждът от флуороводородна киселина разял тънкия скафандър, особено долния му край, който опирал до земята в локвите разяждаща течност, и механикът не можел да се движи. Двамата търсачи го пренесли бързо до кораба, но когато пристигнали, било вече късно и не можел да бъде спасен. Междувременно киселината пробила скафандъра и се просмукала навътре, с него било свършено. Положили го непосредствено пред кораба, тъй като вече не можели да му помогнат.
И тогава, завърнал се от дванадесетата обиколка, търсачът научил от пилота, че е останал единствен от групата. Пилотът бил видял как другият търсач, в непосредствена близост до кораба, внезапно се насочил към една дълбока пукнатина и се сгромолясал в нея. Вероятно оптическият му апарат се бил повредил, друго обяснение нямало. Пилотът не можел нито да се намеси, нито да се притече на помощ на падналия, защото трябвало да остане на кораба. Но изпратил завърналия се търсач да го прибере. Търсачът спуснал в дълбоката пропаст кабел с дистанционно управляемо захващащо устройство и извадил другаря си. Той обаче се бил разбил на дъното на пропастта и затова го оставил на ръба й — безформена маса със сплескан скафандър.
От спасителната експедиция останали само пилотът и последният от търсачите, който след кратка почивка бил изпратен на тринадесета обиколка. Защото сондата трябвало да бъде намерена, всичко друго било без значение. Била проникнала много навътре в космоса, изследвала десетки звезди и планети, докато изчезнала на Арктур II, и то на път към Земята. Във всеки случай оттам се получило последното съобщение за местонахождението й. Да не я намерят би означавало да загубят високоспециализиран, почти незаменим пратеник и най-вече — ценните резултати от проучванията.
И тя била намерена. Когато последният търсач се връщал към кораба, влачел след себе си тежките останки от сондата. Спасителната експедиция била изпълнила задачата си.
4
Диорамата изобразява точно този миг.
Отляво, на преден план, стърчи космическият кораб, отдясно към него се приближава търсачът. Вижда се какво огромно усилие му струва преодоляването на последната част от пътя — тежестта на сондата изисква мобилизация на всички сили. Зад него, встрани, зее пропастта, на чийто ръб лежи вторият търсач — в този си вид почти неузнаваем, а също и бордовият механик — близо до кораба, обвит с разяден от ръждата метал. Скрит от погледа На зрителя остава само пилотът, командир на кораба, той не бива, не може и никога не го е напускал.
Това бе разказът на екскурзовода. Описаното накрая всеки може да види на диорамата: два управлявани от електронни мозъци роботи-търсачи, единият — развалина на ръба на пропастта, с разкъсани гъсенични вериги, изкривена ходова част и броня и напукано командно табло, другият влачи по черната земя неколкократно по-голямата автоматична междузвездна сонда. А отпред е застанал бордовият механик, малък паякообразен кибер-монтьор с множество манипулатори и толкова разядена от киселината метална броня, че се виждат вътрешностите му — развалени механични и електронни модули.
Всеки може да ги види. Въпреки всичко екскурзоводът нарече тази купчина развалини „героите от Арктур“ и никой от слушателите не възрази. При това в днешно време почти всеки се занимава с роботи и знае, че това са просто машини, а не личности, без съзнанието за „Аз“-а. Ако екскурзоводът беше разказал на тези хора за подвизите на домашния си робот, щяха да му се изсмеят. Никой не се интересува от кухненски роботи-герои. А това е съшият стандартен компютър, монтиран в междупланетна сонда-робот с друга програма, обаче повечето хора не са съвсем наясно по тези въпроси.