— Моля?
Ворпатрил се изкашля.
— Солиан беше комарец, милорд.
— Аа. — „Уф!“ В докладите тази подробност не се споменаваше. Комарците едва наскоро бяха допуснати в бараярските Имперски служби. Първото поколение такива офицери бяха подбирани внимателно и правеха всичко възможно да докажат лоялността и компетентността си. „Домашните любимци на императора“ — Майлс беше чувал поне един бараярски офицер да ги описва с тези думи и с тон на едва прикрито негодувание. Грегор лично се беше заангажирал с успеха на тази интеграция. И адмирал Ворпатрил нямаше начин да не го знае. Майлс придвижи мистериозната съдба на Солиан с няколко степени по-нагоре в списъка си с най-важни приоритети.
— При какви обстоятелства изчезна лейтенантът?
Отговори Брюн:
— Нищо необичайно, милорд. Подписал се в края на смяната си както винаги, но така и не се яви за следващото си дежурство. Когато проверихме каютата му, се оказа, че липсват някои от личните му вещи, както и един куфар, макар че повечето от униформите му си бяха там. Нямаше данни да е напускал кораба, но той най-добре би знаел как да се измъкне, без да бъде видян. Поради което лично аз съм на мнение, че е дезертирал. Впоследствие корабът беше претърсен основно. Трябва да е променил записите, или да се е измъкнал с товара, или нещо друго.
— Да сте останали с впечатление, че не харесва работата или назначението си?
— Не… не, милорд. Нищо особено.
— А нещо неособено?
— Ами, обичайните хронични задевки, че е комарец, пък носи това. — Брюн посочи униформата си. — А и на пост като неговия, сигурно са го тормозели и от двете страни.
„Сега се опитваме всички да бъдем от една страна.“ Майлс реши, че не му е нито времето, нито мястото да се занимава с подсъзнателните тежнения зад избора на думи на Брюн.
— Каргокапитан Молино, вие имате ли някакви странични наблюдения по този пункт? Бил ли е Солиан обект на, ъъ, укори от страна на сънародниците си комарци?
Молино поклати глава.
— Доколкото мога да кажа, лейтенантът беше в много добри отношения с екипажа на „Идрис“. Гледаше си работата и не влизаше в спорове.
— И въпреки това, правилно ли разбирам, че първото ви… впечатление е било, че е дезертирал?
— Изглеждаше възможно — призна Брюн. — Не искам да очерням никого, но той все пак беше комарец. Може да се е оказало по-трудно, отколкото е очаквал. Адмирал Ворпатрил не се съгласи — побърза да добави той.
Ворпатрил разклати ръка, имитирайки крехко равновесие, и каза:
— Натежаха основанията срещу възможното му дезертиране. Висшето командване избира внимателно комарците, които допуска в Службите. Точно за да се избегнат публични провали.
— За всеки случай — продължи Брюн, — вдигнахме на крак целия си охранителен състав да го търси, помолихме за помощ и властите на станция Граф. Която те не ни оказаха твърде охотно. Само повтаряха, че нямат данни да се намира нито в секторите с нормална, нито в тези с нулева гравитация, както и че не е засечен да напуска станцията с някой от местните им превозвачи.
— И какво стана после?
Отговори адмирал Ворпатрил:
— Времето си течеше. Ремонтът на „Идрис“ приключи, всички документи бяха разписани. Натискът — той погледна недоволно към Молино — да продължим по планирания маршрут нарасна. Аз обаче не зарязвам хората си, ако има и най-малкия шанс да го избегна.
Молино ядосано се обади:
— Икономически неоправдано беше да се задържа цяла флотилия заради един човек. Можехте да оставите малък съд или дори група от хората си, които да разследват инцидента и да ни последват след изясняването му, а останалите да си продължат по пътя.
— Имам изрична заповед да не разделям флотилията — каза Ворпатрил и челюстта му се стегна.
— Но в този сектор от десетилетия не е имало опит за отвличане — продължи да спори Молино. Майлс остана с усещането, че е свидетел на незнайно кой поред рунд от един и същ спор.
— Откакто Бараяр започна да ви осигурява военен ескорт, оттогава — каза Ворпатрил с фалшива сърдечност. — Странно съвпадение, нали? — Гласът му стана по-твърд. — Не изоставям хората си. Още по време на ескобарския погром, когато самият аз бях младши лейтенант с жълто около устата, се заклех никога да не изоставя човек под мое командване. — Погледна към Майлс. — Между другото, тогава служех под командването на баща ви.
„Охо. Това може да се окаже проблем…“ Майлс остави веждите си да се вдигнат в знак на любопитство.