— И какво стана с вас там, сър?
Ворпатрил изсумтя замислено.
— Бях младши пилот на една бойна совалка, която осиротя, след като ескобарците взривиха кораба майка във висока орбита. Предполагам, че ако бяхме успели да се приберем по време на отстъплението, щяха да ни издухат заедно с него, но все пак… Нямаше къде да се приберем, нямаше къде да бягаме, дори и малкото оцелели кораби с открити докове за совалки не спираха да ни вземат, а на борда си имахме двеста и повече мъже, включително ранените — беше си жив ад, това мога да кажа.
Майлс усети, че адмиралът едва в последния момент отряза обръщението „синко“ от края на разказа си, и каза предпазливо:
— Не мисля, че на адмирал Воркосиган му е бил останал кой знае какъв избор по времето, когато е поел командването на инвазията след смъртта на принц Серж.
— Даже никакъв — съгласи се Ворпатрил и отново махна с ръка. — Не казвам, че не направи всичко възможно при дадените обстоятелства. Но не можа да свърши всичко и аз бях един от пожертваните. Почти година прекарах в ескобарски военнопленнически лагер преди преговорите да приключат и да се прибера у дома. Ескобарците не ни галеха с перце, това мога да кажа.
„Можело е да бъде и по-лошо. Можело е да си ескобарска военнопленничка в един от нашите лагери.“ Майлс реши да не насочва въображението на адмирала в тази посока, не сега поне.
— Сигурно.
— Само казвам, че знам какво е да те изоставят и че няма да изоставя свой човек заради нечии капризи. — От острия поглед, който хвърли на каргокапитана, стана повече от ясно, че изпаряващите се комарски корпоративни печалби определено не се класират в тежката категория причини, които биха го накарали да наруши този си принцип. — Събитията доказаха… — Поколеба се и перифразира думите си: — За известно време смятах, че събитията са доказали правотата ми.
— За известно време — повтори Майлс. — Но вече не?
— Ами… сега… случилото се след това беше доста… доста смущаващо. Засечено бе неразрешено задвижване на служебен шлюз в товарния док на станция Граф точно до мястото, където е скачен „Идрис“. Само дето няма данни наблизо да се е придвижил кораб или обслужваща сонда — печатите на тръбата не са били активирани. Когато охраната на станцията стигнала там, докът бил празен. Но по пода имало доста кръв, както и следи от нещо влачено до шлюза. Изследванията показаха, че кръвта е на Солиан. Изглеждаше, че се е опитал да стигне до „Идрис“, но някой му е попречил.
— Някой, който не оставя отпечатъци от крака — мрачно добави Брюн.
При въпросителния поглед на Майлс Ворпатрил обясни:
— В секторите с гравитация, използвани от външните, квадите се придвижват с малки лични подемници, наричат ги плъзгачи. Управляват ги с долните си ръце, така че горният чифт да е свободен. Никакви следи нямаше. То пък от какво ли и да останат.
— А, да. Разбирам — каза Майлс. — Кръв, но не и труп. Открихте ли тялото му?
— Още не — каза Брюн.
— А търсихте ли го?
— О, да. По всички възможни траектории.
— Предполагам сте се сетили, че един дезертьор би могъл да инсценира собственото си убийство или самоубийство, за да се отърве от преследване.
— Сигурно щях да се сетя за това — каза Брюн, — ако не бях видял лично пода на товарния док. Няма начин да загубиш толкова кръв и да останеш жив. Имаше поне три или четири литра.
Майлс сви рамене.
— Първото нещо, което правят при спешен случай на криотична подготовка, е да източат кръвта на пациента и да я заменят с криотечност. Така спокойно може да останат няколко литра кръв по пода, а жертвата — ами, може и да е жива. — Беше лично запознат с въпросния процес, или така поне му го бяха описали Ели Куин и Бел Торн впоследствие, при онази катастрофална мисия на свободната наемническа флота „Дендарии“. Той, разбира се, не помнеше точно тази част, затова пък Бел му я беше описал подробно.
Веждите на Брюн скочиха нагоре.
— Не се сетих за това.
— Просто ми хрумна — извинително рече Майлс. „Мога да ти покажа белезите.“
Брюн се намръщи, после поклати глава.
— Не мисля, че биха имали достатъчно време преди пристигането на момчетата от местната сигурност.
— Дори ако са разполагали с готова преносима криокамера?
Брюн отвори уста, после пак я затвори. Най-накрая каза:
— Това е доста сложен сценарий, милорд.
— Изобщо не настоявам, че е станало така — лековато рече Майлс. После се замисли за финалната процедура при криосъживяването. — Нека само посоча, че съществуват и други източници на няколко литра кръв освен тялото на жертвата. Като лабораторен или болничен синтезатор например. Продуктът със сигурност би издържал проверката на повърхностно ДНК сканиране. Един вид фалшив положителен резултат. В лаборатория по съдебна медицина биха хванали разликата, разбира се. Следи от криотечност също биха се открили, стига някой да се сети да ги потърси. — После добави замислено: — Мразя косвените доказателства. Кой извърши идентификационното изследване на кръвта?