Брюн се размърда притеснено.
— Квадите. Прехвърлихме им копие от ДНК картата на Солиан още когато изчезна. Но офицерът за свръзка на „Рудра“ присъства на теста — дишал е буквално във врата на техника им. Докладва ми за съвпадението веднага щом излезе резултатът. Тогава отидох лично да видя всичко с очите си.
— Беше ли взета друга проба за контролно изследване?
— Ами… мисля, че да. Мога да попитам флотския главен лекар дали е получил втора проба преди да ни, хм, застигнат следващите събития.
Адмирал Ворпатрил седеше с вдървен гръб и неприязнено изражение.
— Бях сигурен, че горкият Солиан е бил убит. От някой… — И млъкна.
— Струва ми се, че все още не можем да изключим и тази хипотеза — успокои го Майлс. — Във всеки случай, по онова време искрено сте вярвали в нея. Предайте на флотския лекар да изследва по-подробно кръвните проби и ми докладвайте за резултатите, моля.
— Както и на службата за сигурност на станция Граф?
— Ъъ… засега само на мен. — Дори резултатите да бяха отрицателни, самият факт, че е правено ново тестуване, би събудил нови подозрения у квадите относно намеренията на бараярците. А ако бяха положителни… Майлс искаше първо да помисли, пък после да действа. — Както и да е, какво стана после?
— Фактът, че Солиан беше офицер от флотската сигурност, правеше убийството му — очевидното му на пръв поглед убийство — да изглежда особено зловещо — призна Ворпатрил. — Може би се е опитвал да се добере до кораба, за да ни предупреди за нещо? Нямаше как да разберем. Така че прекратих всички отпуски, обявих тревога и наредих всички кораби да се разкачат от доковете.
— Без никакво обяснение защо — вметна Молино.
Ворпатрил му се облещи.
— При състояние на тревога командирът не губи време да обяснява заповедите си. Просто очаква всички да се подчиняват своевременно. Пък и както си гризяхте ноктите от нетърпение и мърморехте заради забавянето, въобще не ми и хрумна, че ще има нужда да повтарям. — Един мускул заподскача на бузата му, той си пое дълбоко въздух и се върна към разказа си: — По същото време възникнаха и някои комуникационни недоразумения.
„Ето я и димната завеса, най-после.“
— Както ние разбрахме нещата, патрул от двама души, изпратен да върне офицер, който закъснявал да се яви…
— Става дума за младши лейтенант Корбо?
— Да. Корбо. Така както го разбрахме в онзи момент, патрулът и младши лейтенантът били нападнати, обезоръжени и задържани от квадите. Както се оказа по-късно, истината е била доста по-сложна, но по онова време разполагах само с тази информация, като същевременно се опитвах да изтегля целия си персонал от станция Граф и да се подготвя за всякакви евентуалности, дори за незабавна евакуация от местното космическо пространство.
Майлс се приведе напред.
— Каква беше информацията ви тогава — че някакви случайни квади са задържали хората ви, или че са били от службата за сигурност на станция Граф?
Ворпатрил не че чак изскърца със зъби, но почти. Въпреки това отговори:
— Знаехме, че са от службата им за сигурност.
— Обърнахте ли се за съвет към юрисконсулта си?
— Не.
— Младши лейтенант Деслориер опита ли се да ви даде съвет по своя инициатива?
— Не, милорд — успя да прошепне Деслориер.
— Разбирам. Продължете.
— Наредих на капитан Брюн да прати боен патрул, който да измъкне тримата мъже от ситуация, която, както смятах по онова време, се е оказала опасна за бараярския личен състав.
— Въоръжени далеч не само със зашеметители, доколкото разбирам?
— Не можех да поискам от хората си да излязат срещу толкова многоброен противник само със зашеметители, милорд — каза Брюн. — Онези мутанти са цял милион!
Майлс остави веждите си да се повдигнат.
— На станция Граф? Мислех, че постоянното й население е около петдесет хиляди. Цивилни.
Брюн махна нетърпеливо с ръка.
— Един милион срещу дванайсет или петдесет хиляди срещу дванайсет — все едно, хората ми се нуждаеха от оръжия, които внушават респект. Спасителният патрул трябваше да се придвижи натам и обратно по най-бързия начин, при възможно най-слаба съпротива от страна на квадите и без спорове. Със зашеметители не можеш да уплашиш никого.