— Да, милорд — изръмжа Ворпатрил. — Но — в гласа му прозвуча нещо близко до тревога — не виждам как това ще ни помогне да разберем какво се е случило с лейтенант Солиан!
— Ще имам грижата и този въпрос да получи полагащото му се внимание, адмирале. — Майлс го погледна в очите. — Обещавам ви.
Ворпатрил кимна отсечено.
— Но, лорд ревизор Воркосиган! — намеси се притеснено каргокапитан Молино. — Властите на станция Граф се опитват да наложат глоби на нашите комарски кораби за щети, нанесени от бараярски военни. Трябва ясно да им бъде заявено, че военните и единствено военните имат пръст в тази… криминална активност.
Майлс се поколеба и се колеба дълго.
— Вие наистина сте късметлии, каргокапитане — най-накрая каза той, — защото в случай на истинско нападение обратното няма да е вярно. — Потропа по масата и стана.
ГЛАВА 3
Майлс се повдигна на пръсти да надникне през малкия илюминатор до служебния шлюз на „Керкенез“, който в момента маневрираше към определената му рама за пристан. От архитектурна гледна точка, станция Граф представляваше сложна и очевидно хаотична съвкупност, което не беше за учудване предвид факта, че се разширяваше вече трето столетие. Погребан нейде в недрата на ширналата се, бодлива като таралеж конструкция се гушеше малък метален астероид, надупчен като медна пита, както за осигуряване на допълнително пространство, така и заради материала, с който беше построено това най-старо обиталище на квадите. Пак някъде в най-вътрешните сектори все още можеха да се видят, поне според туристическите видеоматериали, оригинални елементи от разглобения и отново сглобен скоков кораб, с който първата група дръзки пионери квади бяха извършили историческото си пътуване до това убежище.
Майлс отстъпи назад и даде знак на Екатерин да погледне през илюминатора. Замисли се за политическата астрография на Квадикосмоса, или по-точно, както гласеше официалното наименование, на Съюза на свободните общини. От тази начална точка групи квади се бяха разпръснали и бяха изградили дъщерни колонии по протежение на вътрешния от двата астероидни пръстена, заради които предците им бяха избрали тази система. Няколко поколения по-късно квадите вече не ги грозеше опасността да им се свърши пространството, енергията или природните ресурси. Населението им можеше да разширява владенията си толкова бързо, колкото преценеше за необходимо.
Само шепа от многобройните им, пръснати из системата общини поддържаха места с изкуствена гравитация за човеци с крака, били те посетители или постоянно пребиваващи, а повечето въобще нямаха взимане-даване с външни. Станция Граф беше от онези, които приемаха галактиците и тяхната търговия, същото важеше и за няколко други орбитални станции, известни като Метрополията, Убежището, Минченко и Съюзна. Последната беше седалище и на правителството, доколкото имаше такова — политическата система на квадите беше вариант на представителната демокрация с изборност отдолу нагоре, стъпила, както му беше дадено да разбере, на работната група като първична единица. Майлс най-горещо се надяваше, че последната инстанция, с която ще се наложи да води преговори, няма да се окаже някой комитет.
Екатерин погледна и с развълнувана усмивка махна на Роик да погледне и той. Той наведе глава и почти залепи нос в илюминатора — зяпаше с неприкрито любопитство. За Екатерин това беше първото и пътуване извън Бараярската империя, а Роик за пръв път напускаше родния Бараяр. Майлс доволно си отбеляза наум, че благодарение на придобитата си лека форма на параноя си беше направил труда да прати и двамата на кратък интензивен курс по процедури за безопасност в открития космос и при нулева гравитация, преди да ги повлече след себе си из галактиката. Беше използвал връзките си да получи достъп до съоръженията на военната академия, макар и само за една свободна седмица между насрочени предварително занятия, та двамата да преминат през посъкратена версия на курса, който по-старите колеги гвардейци на Роик бяха преминали като част от рутинната програма на обучението си за имперските служби.
Екатерин се беше шашнала не на шега, когато Майлс я беше подканил… убедил… добре де, принудил да се запише в курса за охранители към орбиталното училище. В началото беше като уплашен заек, по средата — изтощена и на крачка от открит бунт, а накрая — въодушевена и горда от себе си. При проблеми с херметизацията пътническите лайнери обикновено натикваха платилите билетите си клиенти в най-прости мехури, наречени спасителни шушулки, където да изчакат специализираните екипи за спешна помощ. Самият Майлс беше пребивавал едни-два пъти в такава шушулка. Беше се заклел, че нито един от неговите хора, особено пък неговата съпруга, не ще бъде подложен на такава изкуствена безпомощност в случай на извънредна ситуация. Така че цялата му групичка беше пътувала с ушити по поръчка костюми последен модел за бързо обличане в куфарите. За съжаление Майлс беше оставил стария си, удобен боен костюм на склад…