Майлс си отбеляза наум думите, които беше избрал Бел: „който и да е отговорен за онази сцена“, а не „който е убил Солиан“. Разбира се, Бел също беше присъствал на една зрелищна криоподготовка по спешност…
Вен се намеси сърдито:
— А по онова време всичките кораби там бяха от вашата флотилия. С други думи, сами сте отговорни за проблемите си. Ние тук сме мирни хора!
Майлс изгледа замислено Бел и пренареди мислено плана си за атака.
— Въпросният товарен док далече ли е оттук?
— На другия край на станцията — каза Уотс.
— Май ще предпочета да го огледам заедно с прилежащия му район преди да разговарям с младши лейтенант Корбо и другите бараярци. Навярно пристанищен управител Торн ще бъде така добър да ме разведе из съоръжението?
Бел хвърли поглед към началник Уотс и получи утвърдителен знак.
— С удоволствие, лорд Воркосиган — каза Бел.
— Още сега може би? Бихме могли да използваме моя кораб, за да заобиколим станцията.
— Това би спестило време, да — отвърна Бел, а очите му присветнаха оценяващо. — Бих могъл да пътувам с вас, ако нямате нищо против.
— Чудесно. — „Добра реакция.“ — Благодаря.
Колкото и да изгаряше от нетърпение да повлече Бел след себе си и да го разпита хубавичко някъде насаме, на Майлс му се наложи да изтърпи с учтиви усмивки още един куп формалности, включително официалното връчване на списъка с обвинения, щети, глоби и наказателни такси, натрупани от ударната сила на Ворпатрил. Хвана информационния диск, който началник Уотс му подхвърли леко през празното пространство помежду им, и рече:
— Моля отбележете, че не приемам тези обвинения. Въпреки това поемам ангажимента да ги разгледам задълбочено в първия удобен за целта момент.
Множество неусмихващи се лица посрещнаха това му изявление. Езикът на тялото при квадите си беше цяла научна дисциплина. Да говориш с ръцете си предлагаше толкова повече възможности тук. Ръцете на Грийнлоу се намираха под строг контрол, както горните, така и долните. Вен често стискаше долните си юмруци, но пък Вен лично беше помогнал да изнесат ранените полицаи след пожара.
Срещата приключи, без да постигне дори подобие на някакво окончателно споразумение, което Майлс определи като малка победа за своята партия. Засега поне се измъкваше, без да е поел кой знае какъв ангажимент, както от свое име, така и от името на Грегор. Все още не беше наясно как да извърти тази неприятна главоблъсканица в своя полза. Имаше нужда от повече информация, повече време за подсъзнателна обработка, повече хора, някакъв лост или опора, които засега му убягваха. „Трябва да говоря с Бел.“
Поне това му желание, изглежда, щеше да се осъществи. По знак на Грийнлоу съвещанието се разтури и почетната стража ескортира бараярците по обратния път през коридорите до дока, където чакаше „Керкенез“.
ГЛАВА 4
При шлюза на „Керкенез“ началник Уотс дръпна Бел настрани и му заговори нещо с приглушен глас, като придружаваше думите си с неспокойно ръкомахане. Бел поклати глава, потупа го успокоително по рамото и най-накрая се обърна да последва Майлс, Екатерин и Роик през еластичната тръба, водеща към тясната и понастоящем пренаселена шлюзова палуба на „Керкенез“. Роик се спъна, докато привикне отново към гравитационното поле, но бързо възстанови равновесието си и изгледа смръщено бетанския хермафродит в униформа на квади. Екатерин пък му хвърли скришен, изпълнен с любопитство поглед.
— За какво беше всичко това? — попита го Майлс, след като вратата на шлюза се плъзна на мястото си.
— Уотс настояваше да взема охрана. Да ме защитавали от бараярските грубияни. Казах му, че на кораба няма да има място за още хора, пък и нали сте дипломат, а не войник… — Бел го изгледа неразгадаемо, кривнал глава настрани. — Нали така?
— Вече да. Ъъ… — Майлс се обърна към лейтенант Смоляни, който се занимаваше с контролното табло на шлюза. — Лейтенант, ще се наложи да отведете „Керкенез“ до другата страна на станцията и там да пристанете в друга рама. От техния контрол на движението ще ви насочват. Движете се колкото може по-бавно, без да изглежда странно. Може да направите един-два неуспешни опита и чак тогава да улучите скобите на дока, или нещо друго, не знам.
— За бога! — възкликна с възмущение Смоляни. Пилотите на бързите куриери към ИмпСи бяха превърнали бързото, икономично маневриране и съвършените скачвания в религия. — Пред тези?
— Добре де, правете каквото искате, но ми осигурете малко време. Трябва да си поговоря с този почитаем херм. Действайте. — Махна нетърпеливо на Смоляни да тръгва, после си пое дълбоко дъх и добави към Роик и Екатерин: — Ще ползваме каюткомпанията. Извинете ни, моля. — Което означаваше, че двамата с Роик ще трябва да изчакат в тесните си каюти. Стисна кратко ръката на Екатерин в знак на извинение. Не смееше да каже нищо повече, докато не изцедеше Бел насаме. Имаше аспекти на сигурността, политически аспекти, лични аспекти — колко аспекта можеха да танцуват върху връхчето на топлийка? — а сега, когато първоначалното вълнение, че вижда познатото му лице в добро здраве, беше поотшумяло, все по-неприятно му се натрапваше споменът за последния път, когато се бяха видели. Тогава се беше наложило да отнеме на Бел командването и да го отстрани от наемническата флота заради злополучната му роля в разгрома при Джаксън Хол. Искаше му се да има доверие на Бел. Смееше ли обаче?