— Айде бе! С тоя смешен акцент?
— Това е истинският ми глас. Бетанският акцент на адмирал Нейсмит беше само за прикритие. Донякъде поне. Не че не съм го усвоил на коляното на майка си.
— Когато Уотс ми каза името на високопоставения емисар, когото пращат бараярците, си помислих, че трябва да си ти. Затова и се постарах да ме включат в комитета по посрещането. Но тази работа с Императорския глас ми прозвуча като излязла от детска приказка. Докато не стигнах до дребния шрифт. Тогава започна да ми звучи като нещо излязло от роман на ужасите.
— О, да не би да си си направил труда да изровиш служебната характеристика на поста ми?
— Да. Няма да повярваш каква база данни имат тук. Оказа се, че Квадикосмосът се ползва на сто процента от галактическия информационен обмен. Бива ги почти колкото Бета, въпреки че населението им е несъизмеримо по-малобройно. С този пост на Имперски ревизор си получил направо зашеметяващо повишение. Който и да ти е поднесъл на тепсия толкова голяма неограничена власт, трябва да е луд почти колкото теб. Ще ми се да чуя ти как ще го обясниш.
— Да, май ще има нужда от едно кратко обяснение, като за небараярци. — Майлс вдиша дълбоко. — Онова мое криосъживяване се оказа малко рискована работа. Помниш ли пристъпите, които започнах да получавам непосредствено след това?
— Да… — предпазливо отвърна Бел.
— Е, оказаха се постоянен страничен ефект, за жалост. Дори на ИмпСи им дойде в повече, въпреки обичайната им толерантност към здравословното състояние на действащите офицери. Както самият аз успях да демонстрирам по един особено зрелищен начин, но това е друга история. Официално го обявиха като пенсиониране по болест. И това беше краят на галактическата ми кариера към секретни операции. — Усмивката на Майлс се разкриви. — Трябваше да си намеря почтена работа. За щастие, император Грегор ми намери такава. Всички смятат, че назначението ми е азбучен пример за ворски връзки в действие, заради баща ми. Вярвам, че с времето ще докажа колко много грешат.
Бел помълча за миг. Гледаше го сериозно.
— Така. Изглежда, все пак наистина съм убил адмирал Нейсмит.
— Не си приписвай вината. Разни хора се надпреварваха да ти помогнат — сухо рече Майлс. — Включително и аз самият. — Отново си спомни, че времето им насаме е ценно и ограничено. — Всичко това вече е минало, така или иначе, както за теб, така и за мен. Днес ни предстои да решим друга криза. Накратко казано — пратен съм със задача да оправя тази каша, ако не в полза на Бараяр, то на възможно най-ниска цена. Ако ти си нашият информатор към ИмпСи… ти ли си?
Бел кимна.
След като Бел беше връчил оставката си от Свободната наемническа флота на Дендарии, Майлс се беше погрижил хермафродитът да бъде зачислен към ведомостта на ИмпСи като цивилен информатор. Отчасти това беше отплата за всичко, което Бел беше направил за Бараяр преди злополучната катастрофа, сложила край на кариерата и на двама им — на Бел — директно, на Майлс — индиректно, — но най-вече за да предотврати опасното вълнение, в което би изпаднала ИмпСи при мисълта, че Бел се развява из възлената връзка, а главата му е пълна с парещи бараярски тайни. Сега повечето от тях бяха поостарели и изветрели. Илюзията, че дърпат конците на Бел, щеше да успокои ИмпСи, така бе преценил навремето Майлс, и явно точно така се беше оказало.
— Пристанищен управител, а? Каква страхотна работа за разузнавач наблюдател. Информацията за всичко и всеки, който минава през станция Граф, ти е само на ръка разстояние. От ИмпСи ли те внедриха тук?
— Не, сам си намерих работата. Но и в Пети сектор останаха доволни. Което навремето ми се стори като допълнителен бонус.
— Ще са доволни я, и още как.
— Квадите също ме харесват. Изглежда, ме бива да се оправям с разстроени външни, без да губя присъствие на духа. Не си правя труда да им обяснявам, че след като години наред съм работил за теб, представата ми за критична ситуация сериозно се различава от тяхната.
Майлс се ухили и направи няколко сметки наум.
— Тогава последните ти доклади трябва в момента да са на път към щаба в Пети сектор.
— Да, и аз така го изчислих.
— Кои са най-важните неща, които трябва да знам?
— Ами, първо на първо, наистина не сме засекли и следа от вашия лейтенант Солиан. Или от трупа му. Наистина. Съюзната сигурност си свърши съвестно работата по издирването му. Ворпатрил… той пада ли се някакъв роднина на братовчед ти Иван, между другото?
— Да, далечен.
— Помислих си аз, че долавям някаква семейна прилика. В повече от едно отношение. Както и да е, та той смята, че лъжем. Обаче не лъжем. И още нещо — твоите хора са идиоти.