— Да. Знам. Обаче са моите идиоти. Кажи ми нещо, което не знам.
— Добре, ето ти нещо интересно. От сигурността на станция Граф изтеглиха всички пътници и членове на екипажите на задържаните комарски кораби и ги настаниха в местни общежития и хотели, за да предотвратят необмислени действия и да упражнят натиск върху Ворпатрил и Молино. Естествено, доволни няма. Свръхтоварът — некомарци, качили се само за няколко скока — дават мило и драго да се измъкнат. Поне половин дузина се опитаха да ме подкупят само и само да ги оставя да си свалят товарите от „Идрис“ и „Рудра“ и да се махнат от станция Граф с други кораби.
— И успя ли някой?
— Засега не. — Бел самодоволно подсмръкна. — Макар че ако предлаганата сума продължава да расте с настоящите темпове, дори и аз мога да се изкуша. Както и да е, неколцина от най-нетърпеливите ми се сториха… потенциално интересни.
— Ще ги проверим. Това докладвал ли си го на работодателите си от станция Граф?
— Неофициално. Касае се обаче само за подозрения. Въпросните особи се държат добре засега — особено в сравнение с бараярците. Не е като да имахме претекст за разпити с фаст-пента.
— Опит да се подкупи служебно лице? — предложи Майлс.
— Тази част още не съм я споделил с Уотс. — Видя вдигнатите вежди на Майлс и добави: — Не ти ли стигат досегашните законови усложнения?
— Аа… да.
Бел изсумтя.
— И аз така си помислих. — Хермафродитът замълча за миг, сякаш подреждаше мислите си. — Както и да е, да се върнем на идиотите. Вашият младши лейтенант Корбо например.
— Да. Тази негова молба за политическо убежище направо ми размърда антенките. Разбирам, че са го чакали неприятности, задето е закъснял да се яви на дежурство, но откъде идва внезапното му желание да дезертира? Каква връзка има той с изчезването на Солиан?
— Никаква, поне доколкото аз успях да установя. Всъщност дори се срещнах веднъж с него, преди историята да се размирише.
— О? Как и къде?
— По светски повод. Какво ви има на вас бе, хора, дето екипажите ви са сексуално сегрегирани, че дойде ли време да слезете на някое пристанище, бушоните ви прегарят? Не, не си прави труда да ми отговаряш, мисля, че всички знаем отговора. Факт е обаче, че всички изцяло мъжки военни организации, които поддържат тази традиция по религиозни или културно обусловени причини, пуснат ли ги в кратък отпуск, се държат като някаква ужасяваща комбинация от деца в свободен час и затворници, току-що излежали присъдите си. Комбинация от най-лошите черти на двете групи от населението всъщност — способността за преценка на децата и сексуалния глад на… няма значение. Квадите изтръпват, като ви видят, че се задавате. Ако не харчехте пари като луди, мисля, че търговските станции на Съюза щяха да гласуват единодушно и да ви поставят под карантина на корабите ви, където да си умрете от подуване на топките.
Майлс потри чело.
— Дай да се върнем на младши лейтенант Корбо, а?
Бел се ухили.
— Нали все за него става дума. И така, нашето бараярско момче от дълбоката провинция, поело на първото си пътуване из бляскавата галактика, слиза от кораба си и, понеже е инструктирано, доколкото разбрах, да разшири културните си хоризонти…
— Това всъщност е точно така.
— Отива да гледа представление на балет „Минченко“. Което между другото си заслужава да се види. Иди да го гледаш, докато си тук.
— Значи не е просто, ъъ, екзотични танци?
— Не в смисъла на рекламна кампания в полза на сексуалните работнички. Нито дори в този на ултра класния бюфет сексуални ордьоври и академично образование, предлагани от бетанската Сфера.
Майлс се замисли, после се замисли отново, дали да спомене за една от спирките им по време на сватбеното пътешествие, а именно онази в Сферата на неземните наслади, навярно най-специфично полезната им спирка от целия маршрут… „Я ела на себе си, милорд ревизоре.“
— Че е екзотично, екзотично е, и че танцуват — танцуват, но е истинско изкуство, далеч не само занаят. Двестагодишна традиция, истинско богатство за културата им. Глупавото момче няма начин да не се е влюбило от пръв поглед. Виж, последвалото преследване с огън и жупел — този път в метафоричния смисъл на израза — вече е прекрачило границата на обичайното. Войник в отпуск, пощурял от сласт по местно момиче, не е нещо ново, но онова, което наистина не разбирам, е какво е видяла в него Гранат Пет. Така де, той е симпатичен млад мъж, но все пак… — Бел се усмихна лукаво. — Малко твърде височък за моя вкус. Да не споменаваме, че е твърде млад.
— Гранат Пет е въпросната танцьорка, така ли?
— Да.
Доста забележително беше бараярец да се влюби в квади — дълбоко вкорененият културно обусловен предразсъдък срещу всичко, което намирисва на мутация, би трябвало да предотврати подобно развитие на нещата. Да не би Корбо да бе получил по-малко от обичайното снизходително разбиране от страна на другарите и командирите си, полагащо се на млад офицер, изпаднал в такава беда?