Заедно с Бел, когото Майлс прецени като приблизително еднакъв по размери със средностатистическия комарец и който послушно му съдейства, преструвайки се на труп, проведоха възстановка на една от възможните версии за случилото се — как човек в плъзгач премества седемдесетина кила инертна маса през няколкото метра до шлюза. Бел не беше толкова строен и атлетичен като преди. Добавената, ъъ, маса тук-там позатрудни Майлс в опитите му да се върне към старата си подсъзнателна нагласа да мисли за Бел като за мъж. Може пък така да беше по-добре. Скоро откри, че задачата му е изключително трудна — да седи със свити под себе си крака в седалка, която въобще не беше предназначена за наличието на крака, с една ръка върху контролното табло на плъзгача, което се падаше някъде на нивото на чатала му, и в същото време да стиска здраво дрехата на Бел. Бел изпробва артистичния си талант, като току провесваше я крак, я ръка и ги провлачваше по пода. Майлс пък дори се замисли дали да не налее вода в ръкава му, за да наподоби размазаната кръв, но все пак се отказа. Екатерин се справи малко по-добре от него, а Роик, колкото и да беше чудно, по-зле. По-голямата му сила се оказа обезсмислена от неспособността му да натика по-големите си размери в подобното на плитка чаша летателно средство, без коленете му да стърчат и да му се пречкат при всеки опит да стигне до контролния панел. Сержантът квади се справи без проблем, но след това изгледа злобно Майлс.
Не било трудно, обясни Бел, да се сдобиеш с плъзгач, защото ги смятали за обща собственост на всички граждани, макар че онези квади, които прекарвали много време в секторите с гравитация, понякога си имали свои, изработени по поръчка модели. При шлюзовете за достъп между гравитационните сектори и тези с нулева гравитация имаше рафтове с плъзгачи, които всеки квади можеше да вземе при нужда и да остави обратно на връщане. Плъзгачите имаха номера за целите на поддръжката, но иначе никой не следеше движението им. За да се снабдиш с плъзгач, трябваше просто да идеш до рафта и да си вземеш, включително и ако си пиян бараярски войник в отпуск.
— Когато пристанахме на първата рама от другата страна, забелязах доста лични превозни средства да пърпорят в околността на станцията — тласкачи, обслужващи сонди, вътрешносистемни скутери — обърна се Майлс към Бел. — Сега ми хрумва, че някой спокойно е можел да прибере трупа на Солиан малко след като е бил изхвърлен от шлюза и да го отдалечи от станцията, без да остави и следа. Сега може да е къде ли не — още да си стои на склад в шлюза на някой тласкач или да са го прекарали през машината за боклук, разфасовайки го на парчета от по едно кило, или пък са го прибрали да се мумифицира в някоя от хилядите цепнатини по астероидите наоколо. Което ни предлага алтернативно обяснение защо не са го открили да се носи нейде из близкия космос. Само че този сценарий изисква или двама извършители с предварителен план, или един спонтанен убиец, който е действал много бързо. Колко време би отнело на един човек да извърши убийството и после да прибере трупа край станцията?
Бел, който бе зает да оправя униформата и косата си след последното влачене през товарния док, замислено сви устни.
— Минали са пет или десет минути между завъртането на шлюза и пристигането на охраната. И може би още максимум двайсет минути преди всякакви видове служители да хукнат да търсят трупа навън. За трийсет минути… да, тъкмо колкото сам човек да изхвърли тялото, да изтича до друг док и да скочи в някое малко летателно средство, да се върне и да си прибере трупа.
— Добре. Направете ми списък на всичко живо, минавало през някой от шлюзовете във въпросния период. — Заради слушащите ги квади той се сети да добави едно официално: — Ако обичате, пристанищен управител Торн.
— Разбира се, лорд ревизор Воркосиган.
— Изглежда дяволски странно обаче, че си е направил толкова труд да махне тялото, а е оставил кръвта. Липса на време? Опитал се е да се върне и да я почисти, но е закъснял? Много, ама наистина много странно.
Може би просто сляпа паника, ако убийството не е било планирано предварително. Не беше трудно да си представи човек, който няма много опит с откритите космически пространства — как избутва трупа през шлюза и чак тогава му светва, че това съвсем не е най-добрият начин да скриеш нещо. Това обаче не се връзваше особено с последвалото бързо и майсторски изпълнено прибиране на трупа откъм външната страна. А и нито един квади не попадаше в категорията на хората, които нямат опит с откритите космически пространства.