Той неохотно се върна към задачата си.
Бараярските арестанти бяха натикани по трима в килии, предназначени за двама обитатели, нещо, за което Вен наполовина се извини, наполовина се оплака. Даде да се разбере, че Трето управление не е било подготвено за такова ненормално нашествие на недисциплинирани външни. Майлс измърмори с разбиране, ако не и със съчувствие, като се въздържа да спомене факта, че килиите в ареста са по-просторни от каютите на „Принц Ксав“, в които се тъпчеха по четирима души.
Майлс започна с командира на взвода, изпратен от Брюн. Човечецът беше потресен от откритието, че подвизите му са удостоени с високопоставеното внимание на истински имперски ревизор, и в резултат превключи на тежък военен жаргон. Картинката, която се разкри на Майлс зад официални фрази като „навлязохме в периметъра“ и „струпване на вражески сили“, го караше да примижава болезнено. Но като се изключеше гледната точка, показанията не се различаваха съществено от версията на местните власти. Уви.
Майлс свери разказа на взводния командир с разказите на друга килия, пълна с войници, но те само добавиха нови, злощастни, но не и изненадващи подробности. Понеже взводът се числеше към „Принц Ксав“, нито един от арестантите не се беше познавал лично със Солиан, числящ се към екипажа на „Идрис“.
Майлс излезе от килията и изпробва един аргумент върху полюляващата се на стъпка над пода контрольор Грийнлоу:
— Абсолютно нередно е да продължавате да задържате тези хора. Заповедите, които са изпълнявали, макар и навярно твърде необмислени, на практика не са били незаконни според бараярския военен закон. Ако им е било заповядано да грабят, изнасилват или избиват цивилни квади, те щяха да бъдат задължени, според военния кодекс, да им се противопоставят, но всъщност на тях изрично им е било заповядано да не убиват. Ако не се бяха подчинили на Брюн, щяха да ги изправят пред военен съд. Грозяла ги е двойна опасност, което е твърде несправедливо спрямо тях.
— Ще обмисля това ваше твърдение — сухо рече Грийнлоу. Между думите й се четеше: „За около десет секунди, след което ще го изхвърля през най-близкия шлюз“.
— А и, в по-далечен план — добави Майлс, — едва ли изгаряте от желание да подслонявате тези мъже до безкрай. Със сигурност е за предпочитане да се махнат — в последния момент успя да промени „от главите ви“ във: — с нас, когато отпътуваме.
Лицето на Грийнлоу застина още повече, а Вен изгрухтя неутешимо. Майлс подозираше, че Вен с радост би ги връчил на имперския ревизор още сега, стига това да не противоречеше на политическата обстановка като цяло. Майлс не настоя, но запази аргументите си за скорошна повторна употреба. За миг си помечта как разменя Брюн за хората му и го оставя тук, с което прави услуга на Императорската служба, но не даде гласно изражение на този си блян.
Разпитът му на двамата мъже от службата за сигурност, които първи били изпратени да приберат Корбо, беше, по свой си начин, още по-достоен за болезнени примижавания. Ревизорският му ранг ги стресна достатъчно, за да дадат пълни и искрени, макар и неохотно измърморени показания за случилото се. Но някои неудачни изразни средства, като „Ама аз не се опитвах да й счупя ръката, просто я блъснах тая тъпа мутирала кучка в стената“ и „От всичките ония стискащи ме ръце направо ми призля — все едно змии се увиваха около ботуша ми“, убедиха Майлс, че точно тези двамата не би ги изправил на свидетелската скамейка, особено в Квадикосмоса. Все пак успя да установи важната подробност, че по време на инцидента те също са били под прякото впечатление, че лейтенант Солиан току-що е бил заклан от неизвестен квади.
На излизане от килията им Майлс каза на Вен:
— Бих предпочел да разговарям с младши лейтенант Корбо насаме. Ще можете ли да ни намерите някое помещение?
— Корбо е настанен в самостоятелна килия — хладно го информира Вен. — Като резултат от заплахите, отправени му от собствените му другари.
— А! Заведете ме тогава при него, ако обичате.
Вратата на килията се плъзна встрани. На койката вътре мълчаливо седеше висок млад мъж, подпрял лакти на коленете си и лице — на дланите. Металически контактни кръгове на неврален имплантант на скоков пилот лъщяха на слепоочията и в средата на челото му, при което Майлс утрои наум сумата, която Империята беше похарчила дотук за обучението на младия офицер. Младежът вдигна очи и се намръщи объркано при появата на Майлс.