Беше типичен бараярец — тъмна коса, кафяви очи и мургав цвят на лицето, избледнял от месеците, прекарани в космоса. Правилните му черти напомниха на Майлс за братовчед му Иван, когато беше на същата тази лекомислена възраст. Едното му око беше заобиколено от голяма синина, вече поизбледняла и клоняща към жълтозелената гама. Униформената му риза беше разкопчана на шията, ръкавите — навити до лактите. Няколко избледняващи, неравни розови белега пълзяха на зигзаг по откритата кожа — сигурен знак, че е бил сред жертвите на сергиярската глистна чума отпреди няколко години. Явно беше израснал или поне се бе оказал на тази нова бараярска колониална планета през онзи труден период преди приеманите през устата противоглистни средства да бъдат усъвършенствани.
— Младши лейтенант Корбо, това е бараярският имперски ревизор лорд Воркосиган — каза Вен. — Вашият император го е изпратил като официален дипломатически емисар, който да представлява вашата страна в преговорите със Съюза. Той иска да ви разпита.
Устните на Корбо се разтвориха тревожно, той скочи и кимна нервно на Майлс. Това направи разликата в ръста им повече от очебийна и челото на Корбо се набръчка още по-притеснено. Вен добави, не толкова от любезност, колкото от желание да е точен:
— Поради обвиненията, повдигнати срещу вас, както и поради молбата ви за убежище, която все още предстои да бъде разгледана, засега контрольор Грийнлоу не ще позволи на лорд Воркосиган да ви прехвърли под свое попечителство.
Корбо изпусна малко въздух, но продължаваше да гледа Майлс с изражението на човек, когото са представили на отровна змия.
Със сардонична жилка в гласа, Вен добави:
— Той, от своя страна, обеща да не ви заповядва да се застреляте.
— Благодаря ви, началник Вен — каза Майлс. — Оттук ще поема аз, ако нямате нищо против.
Вен разбра намека и си излезе. Роик застана мълчаливо на пост до врата на килията, която се затвори със съскане. Майлс посочи койката.
— Седнете, младши лейтенант. — Самият той се настани на койката срещу младежа и кривна глава, оглеждайки набързо младши лейтенанта, докато той се сгъваше обратно до седнало положение. — И спрете да хипервентилирате.
Корбо преглътна шумно и успя да изграчи едно паникьосано: „Да, Милорд“. Майлс преплете пръсти.
— Сергиярец сте, нали?
Корбо сведе поглед към ръцете си и направи неуспешен опит да си смъкне ръкавите.
— Не съм роден там, милорд. Родителите ми емигрираха, когато бях на пет години. — Погледна към мълчаливия Роик в кафяво-сребристата му униформа и добави: — Вие… — После преглътна каквото там се канеше да каже.
Майлс лесно запълни празнината:
— Син съм на вицекраля и вицекралицата Воркосиган, да. Единият син.
Корбо успя да издиша едно безгласно „О“. Изражението му на едва потиснат ужас не намаля.
— Току-що разпитах двамата флотски патрулиращи, изпратени да ви приберат след изтичане на отпуска ви. Бих искал да чуя и вашата версия за събитието. Но преди това… познавахте ли лейтенант Солиан, комарския офицер от сигурността на борда на „Идрис“?
Мислите на пилота бяха толкова очевидно фокусирани върху собствените му проблеми, че му трябваха няколко секунди, докато проумее какво го питат.
— Виждал съм го веднъж или два пъти при предишни спирки на флотилията, милорд. Не мога да кажа, че съм го познавал. Никога не съм бил на борда на „Идрис“.
— Имате ли някакви предположения или хипотези относно изчезването му?
— Не… не.
— Капитан Брюн смята, че може да е дезертирал. Корбо се намръщи.
— Не се учудвам, че Брюн смята така.
— Защо точно Брюн?
Устните на Корбо помръднаха, после застинаха и видът му стана още по-нещастен.
— Не би било редно да критикувам по-висши офицери, милорд, нито да коментирам личните им мнения.
— Брюн храни предразсъдъци към комарците.
— Не съм казвал това!
— Това беше мое наблюдение, младши лейтенант.
— О!
— Добре, да поговорим за нещо друго. За вашите проблеми. Защо не сте отговорили на заповедта за връщане на кораба, която сте получили по личния си комуникатор?
Корбо пипна лявата си китка, където в момента нямаше нищо — комуникаторите на всички арестувани бараярци бяха конфискувани от квадите при залавянето им.
— Бях го свалил и го бях оставил в друга стая. Сигурно съм спял и не съм чул сигнала. Разбрах, че има заповед да се върна, чак когато онези двама, двама… — проведе кратка вътрешна борба, после продължи горчиво: — побойници дойдоха да блъскат по вратата на Гранат Пет. Просто я избиха и…