Когато посланикът стигна до прозореца, пистолетът на Сърси беше вън от джоба и стреляше. Той изстреля почти едновременно шест патрона, като се целеше в главата и гърба на посланика. След това през тялото му премина неконтролируема тръпка.
Посланикът вече не беше там!
Сърси и Дариг се спогледаха. Дариг промърмори нещо за призраци. После, точно толкова внезапно, посланикът се върна.
— Сигурно не сте си помислили, че това ще ви се удаде толкова лесно — каза той. — Ние, посланиците, по необходимост сме снабдени с известен дипломатически имунитет. — Той пъхна пръст в една от дупките от куршуми в стената. — В случай, че не сте ме разбрали, позволете да ви обясня. Вие не можете да ме убиете. Не можете даже да разберете естеството на моята защита. — Той ги изгледа и в този миг Сърси разбра колко напълно чуждо същество е този посланик. — Довиждане, господа — каза им той.
Дариг и Сърси се върнаха мълчаливо в контролния пункт. Никой от тях не бе очаквал, че посланикът може да бъде убит толкова лесно, но те още бяха в шок от факта, че куршумите не бяха го улучили.
— Предполагам, че си видял всичко, Мейли? — попита Сърси, когато стигнаха в контролния пункт.
Слабият, оплешивяващ психиатър кимна тъжно.
— Записах го и на филм.
— Чудя се каква ли може да е тази философия — проговори на себе си Дариг.
— Не беше логично да очакваме, че ще се получи. Няма раса, която да изпрати посланик с подобно съобщение и да очаква, че той ще бъде оставен жив. Освен…
— Освен какво?
— Освен ако има доста ефективна защита — завърши тъжно психиатърът.
Сърси пресече стаята и погледна видеопанела. Апартаментът на посланика беше много специален. Бе построен бързо, два дни след като той бе кацнал и предал посланието си. Апартаментът бе облицован със стомана и олово, изпълнен с видео и филмови камери, магнетофони и разни други неща.
Беше последната дума на техниката в строителството на сложни камери на смъртта.
На екрана Сърси можеше да види посланика, седнал зад масата. Той печаташе на малка пишеща машина, която му бе предоставило правителството.
— Хей, Харисън! — извика Сърси. — Май трябва да приложим план Две.
Харисън излезе от страничната стая, където проверяваше връзките, водещи към апартамента на посланика. Той внимателно провери вентилите за налягане, включи контактите и се обърна към Сърси.
— Сега ли? — попита.
— Сега — Сърси наблюдаваше екрана. Посланикът продължаваше да печата.
Внезапно, когато Харисън натисна ключа, помещението бе потопено в пламъци. От прикрити отвори в стените, пода и тавана изригваше огън.
В миг стаята заприлича на вътрешността на пещ.
Сърси остави огъня да бушува две минути, след което направи знак на Харисън да изключи. Те се вгледаха към изпеченото помещение.
Търсеха с надежда овъглен труп.
Но посланикът се появи отново зад бюрото си, вгледан мрачно в овъглената пишеща машина. Той бе недокоснат.
— Можете ли да ми дадете друга пишеща машина? — попита той с поглед, вперен точно към една от скритите камери. — Пиша философската основа за вас, неблагодарни нещастници.
Той се настани върху останките от креслото. След миг беше заспал дълбоко.
— Хайде, всички да седнат — каза Сърси. — Време е за военен съвет.
Мейли яхна един стол. Харисън запали лула, докато сядаше и бавно започна да я разпалва.
— Значи така — започна Сърси. — Правителството стовари тази работа върху нашите плещи. Ние трябва да убием посланика. Това е очевидно. Командването е възложено на мен. — Сърси се усмихна тъжно. — Вероятно защото никой с по-висок чин не желае да поеме отговорността за неуспех. А пък аз избрах вас тримата за мои помощници. Можем да получим всичко, което поискаме. Всякаква помощ или съвет, от които се нуждаем. Ясно ли е? Някакви предложения?
— Какво ще кажете за план Три? — попита Харисън.
— Ще стигнем и до това — каза Сърси. — Но не вярвам да се получи нещо.
— Аз също — съгласи се Дариг. — Ние даже не знаем естеството на неговата защита.
— Това е първата ни задача сега. Мейли ще вземе всички данни, които сме събрали и ще намери някой, който да ги вкара в анализатора „Дерихман“. Ти знаеш какво ни трябва. Какви качества притежава X, ако X може да извърши това и това, нали?
— Точно така — отговори Мейли. Той тръгна, като промърмори нещо по отношение на влиянието на физическите науки.
— Харисън, готови ли сме за план Три? — попита Сърси.
— Разбира се.
— Опитай.
Докато Харисън извършваше последните приготовления, Сърси наблюдаваше Дариг. Пълничкият дребен физик гледаше замислено в пространството и си говореше под нос. Сърси се надяваше, че той ще измисли нещо. Очакваше велики неща от Дариг.