Тъй като знаеше, че не е възможно да се работи добре с големи групи хора, Сърси бе подбрал помощниците си внимателно. Бе държал на качеството.
Затова първо бе избрал Харисън. Стройният инженер със строго лице имаше репутацията, че може да построи всичко само като му се спомене бегло как то би трябвало да работи.
Сърси бе избрал Мейли, психиатъра, защото не беше сигурен, че убийството на посланика е чисто физически проблем.
Дариг бе физик и математик, но будният и любопитен ум му бе позволил за развие няколко теории и в други области. Той бе единствен от четиримата, който наистина се интересуваше от посланика като интелектуален проблем.
— Той е като Металния дядо — каза накрая Дариг.
— Какво е това?
— Никога ли не си чувал приказката за Металния дядо? Ами той бил чудовище, покрито с черна метална броня. Срещнал го Убиецът на чудовища, герой от епоса на апачите. Убиецът на чудовища след много опити успял да убие Металния дядо.
— И как?
— Улучил го в подмишницата. Там нямало броня.
— Чудесно — ухили се Сърси. — Накарай нашия посланик да си вдигне ръцете.
— Готово! — извика Харисън.
— Чудесно. Давай.
Стаята на посланика започна тихо да се изпълва с невидими смъртоносни гама лъчи.
— Достатъчно — каза Сърси след малко. — Това би могло да убие стадо слонове.
Но посланикът остана невидим пет часа, докато нивото на радиоактивността спадна. После той се появи отново.
— Пак ви напомням, че искам нова пишеща машина — каза той.
— Ето доклада на анализатора — Мейли подаде на Сърси пачка листа. — Това е крайната формулировка.
Сърси я прочете на глас: „Най-простата защита срещу всяко и всички оръжия е да се превърнеш във всяко оръжие, с което те нападнат.“
— Страхотно — възкликна Харисън. — И какво означава това?
— Означава — заговори Дариг, — че когато атакуваме посланика с огън, той се превръща в огън. Когато стреляме по него, той се превръща в куршум — докато отмине заплахата. А после се променя отново. — Той взе листите от ръката на Сърси и ги прегледа.
— Хммм. Чудя се дали няма някакъв исторически паралел? Как ви се струва? — Той вдигна глава. — Макар че не е сигурно, все пак е доста логично. Всяка друга защита изисква първо различаване на оръжието, след това оценка и предвиждане на контрамерки в зависимост от възможностите на оръжието. Защитата на посланика действа много по-бързо и сигурно. Той няма защо да познава оръжието. Предполагам, че тялото му просто го идентифицира по някакъв начин, щом възникне заплаха.
— А Анализаторът предлага ли някакъв начин за преодоляване на тази защита? — попита Сърси.
— Анализаторът заяви, че няма такъв, ако данните са верни — отвърна мрачно Мейли.
— Можем да пренебрегнем това заключение — обади се Дариг. — Машината е ограничена.
— Но все пак не сме намерили начин да го спрем — настоя Мейли. — И той продължава да изпраща съобщението си.
Сърси се замисли.
— Извикайте всякакви специалисти. Каквито се сетите. Ще трябва да направим всичко, каквото можем. Знам — каза той, като видя изражението на съмнение по лицето на Дариг, — но все пак трябва да опитаме.
През следващите няколко дни върху посланика бе опитана всяка смъртоносна пермутация и комбинация. Стреляха го с оръжия, като се започне от тези от каменната ера и се стигне до най-модерните мощни пушки. Засипаха го с гранати, поливаха го с киселини, пълнеха апартамента му с отровни газове.
Той продължи да присвива философски рамена и да работи върху новата пишеща машина, с която го бяха снабдили.
Пуснаха му вируси. Първо на всички познати болести, след това мутанти.
Дипломатът дори и не кихна.
Бе облъчван с електрически ток, радиация, удряха го с дървени оръжия, с метални предмети, бронзови оръжия — всичко. Само и само да покрият всички възможности.
По него нямаше и драскотина, но стаята му приличаше на бар, където боят не е спирал поне петдесет поредни години.
Мейли работеше върху някаква своя идея, както и Дариг. Физикът прекъсна работата си само, за да припомни на Сърси мита за Балдур. Балдур бил нападан с всякакви оръжия, но останал незасегнат, защото бил омагьосан така, че всичко земно да се отнася към него с обич. Всичко, с изключение на имела. Когато го замерили с малко клонче имел, той загинал.
Сърси се извърна нетърпеливо, но нареди за всеки случай да им изпратят имел.
Беше не по-ефективен от шрапнелните експлозиви или лъковете и стрелите. Не се получи нищо, с изключение на придаването на по-празничен вид на разрушеното помещение.