— Мауст е само символ на променливата игра между човека и парите и не бива да бъде разглеждан в никаква друга светлина.
— Трябва ли винаги да дрънкаш подобни глупости? — тросна се Траз. — Да се спечелят секвини тук, е като в хазартна игра — шансовете винаги са нищожни. Не обичам да залагам.
— Аз също — намеси се Рейт, — но от друга страна, твърдо съм решен да спечеля.
— Което е малко вероятно — обяви с нетърпящ възражение тон Анахо. — В Мауст залагаш секвини, в Зоната — живота си. Вярваш ли, че можеш да надхитриш съдбата?
— Бих могъл поне да намаля неблагоприятните шансове до поносими размери.
— Всеки се надява на същото. Но всяка нощ Карабас се озарява от дирдирските огньове, а в Мауст магазинерите печелят повече от търсачите на хризоспин.
— Да се търсят хризоспинови жили, е несигурна и опасна работа — заяви Рейт. — Предпочитам да сложа ръка на вече готовата продукция.
Анахо помръдна устни и на лицето му се изписа пресметливо изражение.
— Да не си решил да обираш търсачите на хризоспин? Това е още по-рисковано начинание.
Рейт вдигна очи към тавана. Как бе възможно Анахо да е толкова наивен?
— Нямам подобно намерение.
— В такъв случай ще призная, че съм объркан. Кого смяташ да обереш?
— Докато наблюдавах играта — заговори Рейт, като премисляше всяка дума, — ми хрумна една мисъл. Какво става с хризоспина, когато дирдирите открият някой търсач и му видят сметката?
— Става тяхна плячка, ето какво — отвърна с отегчение Анахо.
— Добре, да вземем един неголям дирдирски ловен отряд. Колко дълго ще остане в Зоната?
— Три до шест дни. По-дълго, ако иска да спечели престиж или е в съперничество с друг отряд. Не забравяй, че така си изкарват прехраната в буквалния смисъл.
— С други думи, този твой типичен отряд ще се завърне в Кхусц с плячката на поне двайсетина търсачи.
— Нещо подобно — кимна Анахо.
— Средният търсач открива хризоспинови късове на цена приблизително петстотин секвина, нали така? От което излиза, че всеки ловен отряд се завръща с богатство в размери десет хиляди секвина.
— Само не позволявай на тези числа да те главозамаят — предупреди го Анахо с хладен глас. — Дирдирите не се славят с щедростта си.
— Доколкото разбирам, игралното табло представляваше точно копие на Зоната?
Анахо потвърди неохотно.
— Може и така да се каже. Защо питаш?
— Искам утре да проследим ловните пътеки от Кхусц и обратно. Щом дирдирите идват в Карабас, за да ловят хора, едва ли ще възразят, ако хората излизат на лов за тях.
— Кому би хрумнало, че хора биха излезли на лов за сияйни?
— Не е ли правено досега?
— Никога! Гекасите ловят ли смури?
— В такъв случай изненадата ще бъде на наша страна.
— В това няма съмнение! — съгласи се Анахо. — Само че ще трябва да продължиш без мен. Не смятам да участвам в подобно начинание.
Траз едва сподави смеха си и дирдирчовекът се извърна ядосано.
— Кое намираш за тъй забавно?
— Страхът ти.
Анахо се облегна назад в креслото.
— И вие щяхте да се страхувате, ако познавахте дирдирите толкова добре, колкото аз.
— Те са живи същества. Убиеш ли ги — умират.
— Само че са ужасно трудни за убиване. Когато ловуват, използват друга част на ума си, която наричат „старото състояние“. Няма човек, който може да се мери с тях. Рейт, идеята ти граничи с безумие.
— Утре ще огледам отново игралното табло — заяви Рейт с помирителен тон. — Все нещо може да ми хрумне.
6.
Три дни по-късно, час преди изгрев-слънце Рейт, Траз и Анахо напуснаха Мауст. Преминаха през Вратата на надеждата и се отправиха по крайбрежието към Хълмовете на забравата, които бяха като черни гирлянди на фона на виолетово-кафявото небе. Пред и зад тях други фигури притичваха полуприведени из хладния здрач. Някои бяха натоварени със снаряжение — инструменти за копаене, сонди, оръжия, обезмирисяващи мазила, камуфлажни бои за лица, други носеха само по един сак, нож и няколко туби хранителен разтвор.
Карина 4269 изплува от тъмнината и някои от търсачите се притаиха и покриха с маскировъчни мрежи в очакване да премине денят, преди да продължат нататък. Други се втурнаха напред, нетърпеливи да достигнат богатите на залежи райони въпреки опасността да бъдат открити. Подбуждани от недвусмислените доказателства за тукашните опасности — пепел, примесена с обгорени човешки кости и останки от кожа — Рейт, Траз и Анахо ускориха крачка. В тръст и на прибежки те стигнаха Каменно поле, където дирдирите се появяваха сравнително рядко.