След като утолиха глада си, те се облегнаха на седалките, наслаждавайки се на сутрешния покой след бурята.
— Утре — обяви Анахо — пристигаме в Сивиш. Животът ни отново ще се изпълни с опасности. Вече не сме крадци и преследвани бегълци, а заможни хора и трябва да се държим подобаващо.
— Ами хубаво — засмя се Рейт. — Какво значи това?
— Значи, че трябва да бъдем хитри и предпазливи. И в никакъв случай да не се появяваме в корабостроителницата с чували с пари.
— Съгласен — кимна Рейт. — Изглежда на Тчай всичко, което е разумно, е погрешно.
— Най-добре ще е — продължи да разсъждава Анахо — да си осигурим подкрепата на някоя влиятелна особа. Това трябва да бъде първата ни грижа.
— Дирдир? Или дирдирчовек?
— Сивиш е град на получовеци, дирдирите и дирдирхората живеят в Хей, в континенталната част. Сам ще видиш.
9.
Хаулк стърчеше като тесен и изкривен придатък от раздутия търбух на Кислован, граничейки на запад с Шанизадския океан и на изток с Айзанския залив. В дъното на залива се намираше остров Сивиш, в чийто северен край бе разположена огромна и хаотично застроена индустриална зона. Един дълъг мост прехвърляше тесния пролив и опираше в континенталната част, осъществявайки връзката с Хей, града на дирдирите. В центъра на Хей, доминираща над цялата околност, впечатляваше с пропорциите си стъклена сграда с дължина седем-осем километра и ширина пет, висока над триста метра — грандиозна постройка с такива размери, че отдалече изглеждаше изкривена. Гора от островърхи покриви заобикаляше стъклената сграда, в средата те бяха алени и пурпурни, около тях бежови и сиви, и бели в покрайнините.
Анахо посочи кулите.
— Всяка къща принадлежи на отделен клан. Някой ден ще ви разкажа за живота в Хей — церемониалните разходки по главната улица, безразборните връзки и потайни оргии, кастовите и клановите отличия. Но сега повече ни интересуват корабостроителниците, които са разположени там.
Рейт проследи ръката му към един район в централната част на острова, заобиколен от цехове, складове, депа и хангари. Шест големи космически кораба и три по-малки изпълваха площадката в единия край. Гласът на Анахо прекъсна мислите му:
— Всички кораби се охраняват строго. Дирдирите са далеч по-стриктни от уонките — по-скоро инстинктивно, отколкото заради конкретна причина, защото досега няма случай да е откраднат космически кораб.
— Предполагам, че никой не се е появявал тук с двеста хиляди секвина на ръка. Толкова пари ще отворят врати навсякъде.
— Само не и в Стъкления блок.
Рейт замълча. Анахо насочи въздухолета към една павирана площадка в близост до корабостроителниците.
— Сега — заяви той със спокоен глас — ще узнаем какво ни готви съдбата…
Рейт внезапно бе завладян от тревога.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Ако са ни проследили, ако ни очакват, ще ни заловят при първа възможност. Засега обаче обстановката ми изглежда съвсем обичайна, не очаквам да ни сполети бедствие. Не забравяйте, намираме се в Сивиш. Аз съм дирдирчовек, вие сте получовеци, дръжте се подобаващо.
Рейт огледа с подозрителен поглед площадката. Но както Анахо бе отбелязал, не се забелязваше никаква вещаеща опасност активност.
Въздухолетът се приземи. Тримата слязоха. Анахо застана със строго изражение отстрани, докато Траз и Рейт разтоварваха багажа.
Към тях се приближи моторен фургон и прихвана въздухолета със скоби. Водачът хибрид между дирдирчовек и друга, непозната раса, огледа Анахо с безлично любопитство, без да обръща внимание на Рейт и Траз.
— Къде да го откарам?
— На временен док, в постоянна готовност — отвърна Анахо.
— Категория?
— Лукс, с всички необходими екстри.
— Номер шейсет и четири — обяви водачът и подаде на Анахо един меден диск. — Депозит двайсет секвина.
— Ето двайсет, и пет за теб.
Фургонът повдигна въздухолета и го откара в отредената ниша. Анахо се отправи към близкия екскаватор, зад него, натоварени с багаж, кретаха Траз и Рейт. Екскаваторът ги изведе на просторен булевард с оживен трафик от моторни фургони, електромобили и каруци.