— Защо не веднага? — попита Рейт. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Гмуреца вдигна ръка.
— Прибързаните действия често водят до грешки. Елате след два дена, може би ще имам добри новини. Но преди това да обсъдим финансовата страна. Не мога да инвестирам времето си, без да получа компенсация. Ще ми трябва малка сума — да речем пет хиляди секвина — като аванс.
Рейт поклати глава.
— Нека ви покажа, че разполагаме с такива средства — той извади една кесия с пурпурни секвини. — Нещо повече, тук са двайсет хиляди секвина. Но не можем да си позволим да харчим нито един секвин, без да сме сигурни, че това е свързано с изпълнението на нашия план.
Гмуреца придоби обидено изражение.
— А моят хонорар? Да не искате да работя за чест и слава?
— Разбира се, че не. Ако всичко мине добре, ще получите повече, отколкото можете да се надявате.
— Хубаво, засега ще се задоволя с това — заяви Гмуреца с неочаквано отстъпчив глас. — След два дена ще пратя Артило да ви вземе. Не говорете с никого за вашия план! Трябва да запазим всичко това в най-строга тайна.
— Прекрасно го разбираме. До скоро тогава.
11.
Сивиш беше скучен град, сив и мрачен, сякаш потиснат, от близостта на Хей. Големите къщи на Панорамния хълм и Замия имаха претенцията да са богаташки, но им липсваше финес и стил. Обитателите на Сивиш бяха също тъй скучни и мрачни — сериозни, навъсени хорица със сивкава кожа и склонност към пълнеене. Обичайната им диета включваше огромни купи с кисело мляко, подноси с варени грудки, месо и риба, подправени с тръпчив черен сос, който дразнеше неприятно небцето на Рейт, макар че Анахо го обяви за голям деликатес и каза, че се продавал в най-различни варианти. Организираните забавления се състояха от всекидневни надбягвания, но не на ездитни животни, а на хора. На следващия ден след срещата с Айла Гмуреца тримата отидоха да гледат едно подобно надбягване. Участваха осем мъже с разноцветни екипи, носещи прътове с крехки стъклени глобуси в единия край. Бегачите не само се стараеха да надбягат своите противници, но също така и да ги препънат с ловки движения на краката, за да паднат и да счупят стъклените глобуси, което водеше до дисквалифициране. Зрителите — към двайсетина хиляди по трибуните — подхранваха напрежението през време на надпреварата с нисък и постоянен рев. Рейт забеляза неколцина дирдирчовеци в тълпата. Те проявяваха възбуда като всички останали, но се държаха леко настрана. Рейт се зачуди дали няма опасност Анахо да бъде забелязан от някой познат, на което неговият спътник отвърна с горчив смях.
— С тези дрехи съм в безопасност. Никога няма да ми обърнат внимание. Ако носех одежди на дирдирчовек, щяха да ме познаят веднага и да съобщят на Възмездителите. Вече видях поне дузина стари познати. Нито един от тях дори не погледна към мен.
Тримата посетиха и Голямата сивишка корабостроителница, разходиха се по една обиколна уличка, наблюдавайки кипящата в цеховете дейност. Повечето космически кораби имаха издължени вретеновидни корпуси, със сложно устроени крила и стабилизатори — съвсем различни от обемистите кораби на уонките и пищните, натруфени платформи на сините часки, също както и от земните конструкции.
Цеховете, изглежда, работеха само с част от капацитета си и при минимално натоварване и въпреки това се извършваше значителна по обем работа. Два големи товарни кораба бяха в процес на завършване, трети, пътнически, беше в доста напреднал стадий. В съседните цехове забелязаха няколко по-малки кораба, вероятно с военно предназначение, а също и докарани за ремонт съдове. В дъното на площадката бяха струпани останки и части от разглобени корпуси. Три напълно готови кораба бяха положени на черни кръгли платформи и очевидно очакваха да бъдат продадени.
— Обикновено ги откарват на Сибол — обясни Анахо. — Личи си, че има рецесия. Работата доста е западнала. На времето, когато на власт бяха експанзионистите, дирдирски кораби летяха до всички близки и далечни светове. Но вече не е така. Дирдирите станаха летаргични. Навярно искат да прогонят уонките от Тчай и да изтребят до крак сините часки, но силите им не достигат. Сегашното състояние на нещата едва ли им се нрави. Те са мощна и склонна към активни действия раса и няма да търпят дълго установеното равновесие. В най-скоро време ще се пробудят и отново ще станат такива, каквито бяха някога.
— А как стои въпросът с пнумите? — попита Рейт.
— При тях нищо не се подчинява на разумно обяснение — Анахо посочи една скална верига отвъд Хей. — Ако погледнеш през твоя електронен телескоп, ще видиш там складове на пнуми, където те съхраняват метал за търговия с дирдирите. В Сивиш нерядко пристигат пнумеци, за да търгуват или шпионират. Под всички тези хълмове са прокопани километрични тунели, които извеждат отвъд планините. Пнумите следят всяко движение на дирдирите. Стараят се обаче да не се показват, защото дирдирите ги изтребват като вредни насекоми. Ала нерядко се случва някой дирдир, излязъл сам на лов, да изчезне безследно. Предполага се, че пнумите ги отвличат в тунелите си.