Рейт кимна със сериозен вид и се изправи.
— Съжалявам за времето, което изгуби заради нас. Благодаря ти за информацията.
— Няма защо — кимна любезно Гмуреца. — Желая ви успех във вашето начинание. Може би когато някой ден се върнете и си построите разкошен палат, ще си спомните за мен и ще ме поканите на гости.
— Напълно е възможно — отвърна Рейт. — А сега…
Гмуреца обаче не бързаше да се разделя с тях. Той се намести със сумтене в голямото си кресло.
— Друг мой близък приятел се занимава с търговия на скъпоценни камъни. Та той е готов да прехвърли богатството, към което сте се насочили, в секвини — ако не се лъжа, останах с впечатлението, че става въпрос за скъпоценни камъни? Не? Редки метали? Не? Аха! Скъпи есенции?
— Може да е всяко от изброените и нито едно от тях — подсмихна се Рейт. — Но най-добре на този етап да запазим отговора в тайна.
На лицето на Гмуреца се изписа снизходително раздразнение.
— Тъкмо тази тайнственост все още подхранва интереса ми. Ако знаех по-добре какво да очаквам…
— Този, който ми помогне и който дойде с мен, може да очаква огромна печалба — заяви с уверен тон Рейт.
Гмуреца прехапа устни.
— И какво очаквате, да се присъединя към едно вероятно опасно начинание само защото ми обещавате дял от печалбата?
— Ще получиш солиден процент, преди да заминем. Ако дойдеш с нас — Рейт вдигна очи към тавана и се замисли за миг — или когато се върнем, ще получиш още.
— Колко по-точно ще е това?
— Не бих искал да назова сумата сега. Мисля, че няма да ми повярваш. Но в едно ще те уверя — няма да останеш недоволен.
В ъгъла Артило се изсмя иронично, но Гмуреца се направи, че не го забелязва. Той заговори бавно, като мереше всяка своя дума.
— Аз съм практичен човек и не мога да действам въз основа на предположения. В случай че реша да се присъединя към вашето начинание, хонорарът ми ще бъде десет хиляди секвина — той изпръхтя и погледна втренчено Рейт. — Веднага щом получа споменатата сума, ще използвам влиянието си, за да задвижа вашия план.
— Това звучи чудесно — кимна Рейт. — Но нека само за миг да предположим, съвсем теоретично, че не си човек на думата, а някой мошеник, измамник, лъжец. Че ще прибереш парите, а сетне ще заявиш, че проектът ми е неосъществим, и ще прекратиш нашия договор. Какво става тогава? Загубите са изцяло за моя сметка. Тъкмо затова мога да платя само за действително свършена работа.
Лицето на Гмуреца придоби обидено изражение, но гласът му си остана все така равен и спокоен.
— Добре, би могъл да ми платиш само наема за складовете. Мястото е много подходящо, далеч от любопитни погледи, удобно за транспортни доставки. В най-близко време ще ти осигуря един стар корпус от кораб от гробището, ще кажа, че го вземам за складово помещение. Ще ти поискам минимален наем, да речем, десет хиляди секвина за цяла година, платени в аванс.
Рейт кимна замислено.
— Интересно предложение. Но тъй като помещенията ще са ни нужни само за няколко месеца, защо да те поставяме в затруднено положение? Бихме могли да наемем други, някъде, където ще е по-евтино.
Гмуреца присви очи и устните му едва забележимо затрепериха.
— Хайде да говорим открито. Имаме общи интереси, поне що се отнася до печалбата. Няма да работя за дребни грошове. Или ще ми платите исканата сума, или няма да има сделка.
— Е, хубаво — склони Рейт. — Ще използваме складовете и ще платим хиляда секвина за три месеца в деня, когато ни доставиш подходящ корпус и технически персонал, който да се захване за работа.
— Хм. Това може да се уреди още утре.
— Великолепно!
— Ще сами нужни средства, за да купя корпуса. На цената на старо желязо. Доставката ще е малко по-скъпа.
— Съгласен. Ето ти хиляда секвина — Рейт отброи сумата върху бюрото.
Гмуреца тропна с тежката си лапа по масата.
— Това е крайно недостатъчно! За какъв ме вземате? За просяк?
— Очевидно не ми вярваш — заговори с рязък глас Рейт. — Не виждам защо аз трябва да ти имам доверие. Не рискуваш нищо — час или два от времето си, докато аз залагам хиляди секвини.
Гмуреца се обърна към Артило.
— Ти какво би направил?
— Вдигам си чуковете на часа.
Гмуреца се обърна към Рейт и разпери ръце.
— Нали чу?
Рейт събра отброените хиляда секвина.
— В такъв случай ви желая приятен ден. За мен беше удоволствие да се запозная и с двама ви.
Нито Гмуреца, нито Артило помръднаха. Тримата се прибраха в хотела с обществен фургон.
Ден по-късно във фоайето на „Древно царство“ пристигна Артило.
— Айла Гмуреца иска да те види — рече той.
— За какво?