Анахо изглеждаше изненадан от невежеството му.
— Парк, имитация на стария Сибол. Там младите дирдири се учат да ловуват, възрастните се разхождат и отдъхват. Има и галерия за посетители. За дивеч използват престъпници. Скали, сиболска растителност, пещери и урви — понякога нещастникът може да се крие дни наред, докато го спипат.
Рейт повдигна учудено вежди.
— И сега ли дирдири ловуват там?
— Предполагам.
— А безупречни допускат ли вътре?
— Понякога им позволяват да участват в лова.
— И да ядат от плячката?
— Естествено.
По разнебитения път се зададе черна кола. Тя разплиска няколко тинести локви и спря пред канцеларията. Гмуреца застана на прага — уродлива фигура в черно-жълта премяна. Артило измъкна едрото си туловище от предната седалка, от задната слезе възрастен човек. Лицето му бе насечено от бръчки, тялото му изглеждаше странно разкривено и сгърбено, вървеше бавно, сякаш всяко движение му костваше усилия и болки. Гмуреца излезе да го посрещне, двамата размениха няколко думи, после той доведе стареца при навеса.
— Това е Дейне Заре — представи го Гмуреца, — ръководителят на нашия проект. Дейне, позволи ми да те запозная с един човек, за когото не се знае към коя раса принадлежи — Адам Рейт. Гордият дирдирчовек до него се нарича Анахо, а младежът комай идва от котанските степи. Това са хората, за които ще работиш. Аз съм само посредник, всички подробности ще уговориш с Адам Рейт.
Дейне Заре втренчи поглед в Рейт. Очите му бяха сиви и в контраст с черните зеници изглеждаха почти фосфоресциращи.
— За какъв проект става дума?
Още един човек, който ще узнае нашата тайна, въздъхна мислено Рейт. Заедно с Артило и Айла Гмуреца списъкът продължаваше да набъбва. Но нямаше друг начин.
— Под навеса има корпус на космически кораб. Искаме да го приведем в работно състояние.
Изражението на Дейне се промени едва забележимо. Той втренчи поглед в лицето на Рейт, сетне го заобиколи, накуцвайки, и надзърна под навеса. Върна се след броени секунди.
— Проектът е осъществим. Всъщност, няма нещо, което да не може да бъде осъществено. Друг е въпросът за свързаните с него опасности.
— Гмуреца вече ми се оплака по този повод. Ала няма сериозни дела без опасности.
Дейне Заре погледна за миг към Гмуреца.
— Не му е за първи път да си слага главата в торбата. Колкото до мен, ако дирдирите дойдат, няма да им се дам лесно. Ще убия неколцина, преди да им падна в лапите.
— Хайде, хайде — намеси се помирително Гмуреца.
— Дирдирите са живи същества като всички останали — а и притежават фантастични умения, в добавка са надарени с необичайна храброст. Не сме ли всички ние братя от Яйцето?
Дейне Заре изсумтя мрачно.
— Кой ще доставя машините, инструментите и частите?
— Корабостроителницата — отвърна сухо Гмуреца.
— Кой друг?
— Ще ни трябват техници — най-малко шестима, хора дискретни и сигурни.
— Труден въпрос — призна Гмуреца. — Надявам се да го решим с добро финансиране. Рейт отговаря по тази част. Можем да използваме и Артило като плашило, в случай че парите не се окажат достатъчни. Ще им намекне какво да очакват, ако вземат да си развържат езиците. Да не забравяме, че живеем в Сивиш — града на тайните! Сега и ние сме неразделна част от него.
— Вярно е — кимна Дейне Заре. Той отново хвърли изпитателен поглед на Адам Рейт. — Къде искаш да отидеш с твоя космически кораб?
Вместо Рейт отговори Гмуреца, с глас, в който се долавяше насмешка, а и злоба.
— Говори за някакви приказни богатства, от които всички сме щели да получим по нещичко.
Дейне Заре се усмихна.
— Не искам богатства. Достатъчно е да ми плащате по сто секвина на ден, повече не ми е нужно.
— Толкова малко? — учуди се Гмуреца. — Изяждаш ми комисионата.
Дейне Заре не му обърна внимание.
— Веднага ли ще започнеш работа? — попита го Рейт.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ще напиша списък на нещата, които ни трябват. Кога можеш да ги доставиш? — обърна се той към Гмуреца.
— Щом получа парите от Адам Рейт.
— Прати заявката тази вечер — разпореди Рейт. — Утре ще ти донеса парите.
— А хонорарът за моя приятел? — попита сприхаво Гмуреца. — Той за чест и слава ли ще работи? Ами рушветите за охраната на корабостроителницата? Да не мислиш, че ще извърнат глави заради черните ти очи?
— Колко? — попита Рейт.
Гмуреца се поколеба за миг, сетне продължи с поуспокоен тон:
— Не ми се ще пак да се разправяме. Ще ти представя точен списък на разходите. Две хиляди секвина.
— Толкова много? Невъзможно. Колко души възнамеряваш да подкупиш?