Айла Гмуреца го гледаше с хладно и безизразно лице. Рейт си пое бавно въздух, стараейки се да се овладее. Ако удари Гмуреца сега, няма да спечели нищо, само ще влоши положението. Последствията вероятно щяха да са ужасни. Рейт бавно му обърна гръб.
— Донеси ми парите! — кресна Гмуреца. — Да не съм някакъв просяк? Омръзна ми да търпя надменното ти поведение. В бъдеще искам да се отнасяш към мен съобразно моя ранг!
Рейт отново се поколеба. Колко лесно беше да се нахвърли върху това жълтокожо чудовище, без да мисли за последиците. Но това би означавало край на проекта. Рейт въздъхна повторно. Играта трябваше да се играе докрай.
В настъпилата мъртвешка тишина той подаде секвините на Гмуреца, който ги изгледа презрително и помръдна недоволно с устни.
— Малко са! Докога ще понасям да ми се подиграваш? Плащай всичко наведнъж! Наемът е хиляда секвина на месец!
— Ето още петстотин секвина — отвърна Рейт. — Моля те, не искай повече, защото няма да ги получиш.
Гмуреца изпръхтя презрително, завъртя се на място и излезе навън. Артило го изпроводи с поглед и се изплю в прахта. След това погледна любопитно към Рейт.
Рейт се върна под навеса. Дейне Заре бе наблюдавал цялата сценка, но си спести коментара. Рейт се помъчи да преглътне унижението си с работа.
Два дни по-късно Гмуреца се появи отново, облечен с черно-жълтия костюм. От арогантното му поведение по-рано нямаше и следа, сега се държеше приветливо и любезно.
— Е, как върви проектът? — попита веднага щом влезе.
— Засега не сме имали сериозни проблеми — отвърна с равен глас Рейт. — Тежките компоненти са монтирани на местата и свързани. Монтирахме и приборите, но те все още не са настроени. Дейне Заре подготвя нов списък: магнитна система за изкуствен хоризонт, навигационни сензори, климатична инсталация. Вероятно този път ще закупим и енергоклетки.
Гмуреца стисна устни.
— Тъй значи. Наближава поредният неприятен момент, в който ще трябва да се разделиш със скъпоценните си секвини. Но чудя се, как си успял да събереш толкова голяма сума? Та това е цяло състояние. Не мога да разбера, като имаш толкова много, защо ти е да се впускаш да гониш дивото?
Рейт разпъна устни в студена усмивка.
— Очевидният отговор е, че не смятам експедицията за „лов на дивото“.
— Невероятно. Кога ще е готов списъкът на Дейне Заре?
— Предполагам, че го завършва в момента.
Дейне Заре не беше приключил със списъка, но го състави, докато Гмуреца чакаше.
Айла прегледа поръчаните части и повдигна леко вежди.
— Боя се, че този път разходите ще надхвърлят и последните ти резерви.
— Надявам се да грешиш — отвърна Рейт. — Колко ще струва по твоя преценка?
— Не мога да кажа със сигурност. Но като прибавим наема, възнагражденията на техниците и първоначалните ти инвестиции, съмнявам се да ти остане много.
Последното, което Рейт възнамеряваше да стори, бе да разкрие финансовите си възможности пред Гмуреца.
— Толкова по-важно е да ограничим максимално разходите си.
— Има обаче три пера, които задължително ще трябва да бъдат покрити: наемът, моят хонорар и този на помощниците ми. За останалото можеш да харчиш, както ти скимне. Това е моята гледна точка. А сега бъди така добър да ми отброиш две хиляди секвина за възнагражденията. Ако не успееш да платиш за материалите, те ще бъдат върнати без никакви допълнителни такси, освен за транспорт.
Рейт извади с мрачен вид две хиляди секвина. Той пресметна бързо наум — от близо двеста хиляди секвина, които бяха донесли от Карабас, оставаха по-малко от половината.
Същата нощ три моторни фургона докараха компонентите.
Малко по-късно се появи още един фургон, натоварен с енергоклетките. Траз и Анахо се заеха да ги разтоварват, но Рейт ги спря.
— Един момент — той се върна под навеса, където Дейне преглеждаше списъка. — Ти ли поръча клетките?
— Да — Дейне Заре имаше унесен вид, сякаш мислите му бяха някъде много далече.
— Колко издържа една клетка?
— Ще работят по две едновременно — за двата двигателя. Това стига за двумесечен полет.
— Получили сме осем енергоклетки.
— Поръчах четири, за да имаме две резервни.
Рейт се върна при фургона.
— Ще разтоварим само четири — каза той на Траз и Анахо.
Водачът не се показваше от тъмната кабина. Рейт се наведе към прозореца и за своя изненада откри, че това е Артило, който очевидно не гореше от желание да го видят.
— Докарал си осем клетки — рече му Рейт, — а са ни нужни само четири.