Рейт се приближи до него, извлече го до вратата и го изхвърли навън в една локва с тиня.
Едва сега Артило се надигна и закуцука обратно към колата. Без да поглежда назад, той се подпря на вратата, почисти, доколкото можа, калта от дрехите си и се тръшна на седалката. Малко след това лимузината потегли.
— Трябваше да го убиеш — промърмори неодобрително Анахо. — По-лошо и без това не може да стане.
Рейт не отговори. Чак сега почувства, че по хълбока му се стича кръв. Той вдигна ризата и откри тънка, издължена резка. Траз и Артило го превързаха, момичето също се приближи и предложи да помогне. Оказа се, че е веща в този род занятия и Анахо се отдръпна, оставяйки на нея да довърши превръзката.
— Благодаря — рече й Рейт.
Момичето повдигна към него личице, по което пробягваха с хиляди различни изражения. Но изглежда, не намери сили да заговори.
Следобедът отмина. Децата стояха на вратата и гледаха към пътя. Техниците си тръгнаха и навесът опустя.
Черната кола се появи отново. Дейне Заре слезе вдървено от предната седалка, следван от Айла Гмуреца. Артило отвори задния багажник и извади четири енергоклетки, които отнесе с болезнено накуцване под навеса. Поведението му, доколкото можеше да прецени Рейт, не се различаваше от обичайното — мрачен, безучастен, мълчалив.
Гмуреца погледна само веднъж към момчето и момичето и те побързаха да се скрият под навеса. След това се приближи до Рейт.
— Докарах енергоклетките. Този път Заре ги одобри. Струваха ми ужасно много пари. Ето равносметката, включително наема за следващия месец и заплатата на Артило…
— Заплатата на Артило ли? — прекъсна го Рейт. — Майтапиш се.
— Крайната сума, както виждаш, възлиза на сто хиляди секвина. И не подлежи на пазарлък. Трябва да платиш незабавно, в противен случай ще поискам да опразниш помещението.
Очите на Рейт се замъглиха от омраза.
— Но аз нямам толкова пари!
— Щом е така, си тръгваш. И тъй като вече не си мой клиент, ще бъда принуден да съобщя за дейността ти на дирдирите.
Рейт бавно кимна.
— Сто хиляди секвина. И колко още ще поискаш след това?
— За колкото поръчаш части и услуги.
— Значи ли това, че ще престанеш да ме изнудваш?
Гмуреца разкърши плещи.
— Този израз е циничен и неверен. Веднъж вече те предупредих, Адам Рейт, да се отнасяш с нужното уважение към мен.
Рейт се разсмя мрачно.
— Ще получиш парите си до няколко дена. В момента не разполагам с толкова.
— И откъде смяташ да ги набавиш? — попита със скептична усмивка Гмуреца.
— Имам още пари в Коуд.
Гмуреца изсумтя, обърна се на токове и се отдалечи към колата. Артило го настигна, накуцвайки. Двамата се качиха и си тръгнаха.
Траз и Анахо застанаха до него, загледани след колата.
— Откъде смяташ да намериш сто хиляди секвина? — попита по някое време Траз.
— Горе-долу толкова оставихме заровени в Карабас — отвърна Рейт. — Единственият проблем е как да ги докараме тук — но не мисля, че той ще ни затрудни особено.
— Винаги съм се чудил на налудничавия ти оптимизъм… — промълви, клатейки глава, Анахо.
Рейт вдигна ръка.
— Чуйте ме. Ще отлетя на север, по същия маршрут, който използват дирдирите. Така няма да ме забележат, дори да продължават издирването си, в което се съмнявам. Ще се приземя по тъмно, на изток от гората. На сутринта ще изкопая чувала и ще го отнеса на борда на въздухолета. По здрач се вдигам и политам назад към Сивиш, точно както правят ловните дружинки.
Анахо изръмжа неодобрително.
— Като те слуша човек, сякаш е детска работа.
— Не виждам защо да е трудно — Рейт погледна към незавършения кораб под навеса. — По-добре да тръгна още сега.
— Аз ще дойда с теб — заяви Траз. — Имаш нужда от помощ.
Анахо изпъшка тъжно.
— Най-добре и аз.
Рейт поклати глава.
— Тази работа може да се свърши и от един. Вие двамата останете тук да наглеждате строежа на кораба.
— Ами ако не се върнеш?
— В последния чувал има към шейсет-седемдесет хиляди секвина. Вземете ги и напуснете Сивиш… Само че аз ще се върна. Не се съмнявайте в това. Невъзможно е да сме изстрадали толкова много за нищо.