Хотелиерът вече бе излязъл от ямата. Той изтича при убитите дирдири, намери си оръжие и се обърна към Исам.
— Не си прави труда да излизаш навън — подхвърли му, стреля и викът на Исам секна, тялото му се строполи в калта между разложените трупове на дирдирите.
Хотелиерът се обърна към Рейт:
— Този тип ни предаде, искаше да спечели, като изтъргува информацията, но ето какво получи накрая — те го докараха тук заедно с нас.
— Освен петимата дирдири имаше ли и други?
— Двама великолепни, които се върнаха в Кхусц.
— Въоръжете се и тръгвайте.
Мъжете побягнаха към Хълмовете на забравата. Рейт заби лопатата в корените на торквилата. Малко след това изрови чувала с хризоспиновите люспи. Дали вътре имаше сто хиляди? Нямаше как разбере веднага.
Метна чувала на рамо, огледа за последен път сцената на боя и трупа на Исам и си тръгна.
Върна се при въздухолета, натовари чувала и се настани на седалката, опитвайки се да овладее нетърпението и страховете си. Не биваше да потегля преди подходящия за това час — по друго време щяха незабавно да го засекат.
Денят отмина бавно. Карина 4269 се спусна зад далечните хълмове. Тъжен кафеникав здрач забули Зоната. По склоновете затрептяха омразните огньове на ловните дружинки. Рейт не можеше да чака повече. Той издигна въздухолета ниско над земята и се понесе обратно, в посока към Сивиш.
16.
Тъмна повърхност се нижеше под кърмата на въздухолета. Рейт седеше в кабината, загледан право напред, но погълнат от виденията, които владееха съзнанието му: лица, разкривени от омраза, ужас и болка. Силуетите на сини часки, уонки, пнуми, фунги, зелени часки и дирдири подскачаха пред погледа му в странен, налудничав танц, изпълнен със страховити движения.
Нощта отмина. Въздухолетът се носеше на юг и когато Карина 4269 изгря на изток, далеч отпред заблестяха кулите на Хей.
Рейт приземи въздухолета без произшествия, макар че неколцина минаващи наблизо дирдирхора го изгледаха с подозрителна настойчивост, когато напускаше площадката с чувала секвини.
Първо отиде в стаята в „Древно царство“. Нито Траз, нито Анахо бяха в помещението, но Рейт не се разтревожи, тъй като често се налагаше да останат през нощта под навеса.
Той се просна на леглото, остави чувала със секвини до стената и почти веднага потъна в изнурен сън.
Събуди се от ръка на рамото. Когато надигна глава, откри, че Траз е застанал до него.
— Боях се, че ще дойдеш тук — заговори младежът с дрезгав глас. — Бързо, трябва да се махаме. Това място е опасно.
Рейт, все още сънен, се надигна и седна на леглото. Беше ранен следобед, доколкото можеше да прецени по светлината от прозореца.
— Какво е станало?
— Дирдирите отведоха Анахо. Бях излязъл да купя храна, иначе щяха да спипат и мен.
Рейт изведнъж се събуди.
— Кога се случи това?
— Вчера. Това е работа на Гмуреца. Дойде под навеса и взе да разпитва за теб. Интересуваше се дали наистина вярваш, че си от друг свят, настояваше да му кажем. Аз отказах да отговарям на въпросите му, Анахо също. Тогава Гмуреца обвини Анахо, че е изменник. „Ти, бивш дирдирчовек, как можеш да живееш като получовек, сред низши създания?“ Анахо се ядоса и му заяви, че митът за Двойното сътворение е измислица. Гмуреца си тръгна. Вчера сутринта в стаята дойдоха дирдири и отведоха Анахо. Ако го накарат да проговори, ще загазим всички.
Пръстите на Рейт бяха изтръпнали, докато нахлузваше ботушите. Всичко, което бяха градили през последните месеци, заплашваше да рухне. Гмуреца, отново той.
Траз го докосна по ръката.
— Ела, по-добре да се махнем оттук! Вероятно хотелът е под наблюдение.
Рейт взе чувала със секвини. Двамата напуснаха сградата през задния вход и закрачиха по сивишките улици, стараейки се да не обръщат внимание на бледите лица, които надзъртаха от прозорците и входовете на къщите.
По някое време Рейт осъзна, че умира от глад. В едно малко ресторантче двамата задоволиха апетита си със супа от морски дроздове и сладкиш, поръсен с ароматни семена. Умът на Рейт започна да се прояснява. Анахо бе затворен от дирдирите, Гмуреца вероятно очакваше някаква реакция от негова страна. Или бе тъй уверен в безпомощността му, че смяташе въпроса за уреден? Рейт изкриви устни в зловеща усмивка. Омразата му към Гмуреца бе като мозъчен тумор — трябваше да я пренебрегне, поне докато не настъпи подходящият момент за операция.
— Виждал ли си Гмуреца? — обърна се той към Траз.
— Тази сутрин. Отидох при навеса, мислех, че може да се появиш там. Гмуреца пристигна и влезе в канцеларията, сякаш нищо не се е случило.