Те хукнаха през гората и веднага щом се показаха от другата страна, няколко ловни групи се насочиха към тях. Воят откъм невидимия покрив ту се усилваше, ту намаляваше, после секна.
Двамата стигнаха до високото дърво, което бе едва на стотина крачки от стъклената стена. Над тях, скрити от яркото сияние и отраженията, се намираха терасите за зрители — Рейт едва различаваше белите им лица.
Той си погледна часовника.
Сега.
Логично бе да се получи известно закъснение — Стъкленият блок бе с диаметър три мили. Изминаха няколко секунди, сетне изведнъж земята се разтърси и се чу оглушителна експлозия. Светлините премигнаха, далече на изток дори угаснаха напълно. Рейт се взря в стената, но не виждаше никакви последици от взрива. От покрива долетя нов писък, толкова пронизителен и страховит, че коленете на Рейт омекнаха.
Анахо бе успял да запази самообладание.
— Насочват ловните групи на изток, за да не позволят на другите нещастници да се измъкнат.
Ловците, които се приближаваха към тях, сега спряха и поеха в нова посока.
— Приготви се — посъветва го Рейт, без да сваля поглед от часовника си. — Ще има втора експлозия.
Вторият взрив бе далеч по-силен от първия, той сякаш вдъхна сили на Рейт и накара сърцето му да се изпълни с почти религиозен ентусиазъм. Наоколо се разхвърчаха парчета от сиво стъкло, светлините премигнаха отново и този път се възцари пълен мрак. Пред тях зееше неравен отвор като врата към друго измерение, широк стотина стъпки и висок почти колкото първата тераса.
Рейт и Анахо скочиха на крака. Без повече препятствия те достигнаха отвора и се прехвърлиха оттатък — от безплодния Сибол в мъждивия тчайски следобед.
Първо затичаха назад по широкия бял булевард, сетне, по указание на Анахо, свиха на север, към заводите и белите кули на дирдирхората, оттам излязоха на крайбрежната улица, прекосиха моста и се озоваха в Сивиш.
Едва тук спряха да си поемат дъх.
— Ти върви при въздухолета — нареди Рейт на Анахо. — Качвай се и отлитай — за теб в Сивиш вече няма работа.
— Гмуреца предаде мен, ще предаде и теб — предупреди Анахо.
— Не мога да напусна Сивиш сега, когато корабът е пред завършване. Двамата с Гмуреца имаме уговорка.
— Не вярвай и на една негова дума. Този тип е кълбо от злоба.
— Няма да посмее да донесе за космическия кораб, защото и той е замесен. Нали доброволно ни допусна да работим под навеса.
— Все ще измисли някакво обяснение.
— Може и да си прав, а може и да не си. При всички случаи ти трябва да напуснеш Сивиш. Ще разделим парите и заминаваш. И бездруго на мен въздухолетът повече няма да ми потрябва.
— Не бързай толкова — спря го навъсено Анахо. — Спомни си, че не аз съм цел на тсаугш. Кой ще се наеме да ме търси?
Рейт погледна назад към Стъкления блок.
— Не мислиш ли, че ще те издирват в Сивиш?
— Действията им са непредсказуеми. Но в Сивиш опасността не е по-голяма, отколкото където и да било другаде. Не мога да се върна в „Древно царство“. Няма да ме търсят обаче при Гмуреца, освен ако не иде да им разкаже какво се крие под навеса.
— Гмуреца трябва да бъде държан под око — заяви Рейт.
В отговор Анахо само изсумтя. Двамата отново закрачиха по сивишките улици.
Слънцето се спусна зад кулите на Хей и улиците бяха забулени в сенки. Рейт и Анахо взеха един обществен фургон до спирката, от която се стигаше при навеса. В канцеларията на Гмуреца беше тъмно, под навеса блещукаха светлинки. Техниците си бяха тръгнали, но в сенките се мярна самотен силует.
— Траз! — извика Рейт.
Младежът се приближи към тях.
— Знаех, че ще дойдете тук — ако се измъкнете на свобода.
Нито чергарят, нито Анахо бяха хора, свикнали да изразяват чувствата си — те само си кимнаха за поздрав.
— По-добре да изчезваме оттук — продължи Траз. — И то веднага.
— Казах на Анахо, ще кажа и на теб — качвайте се на въздухолета и заминавайте. Няма никаква причина да рискувате още един ден в Сивиш.
— А ти?
— Ще си опитам късмета тук.
— Късметът ти не чини пукната пара, когато става въпрос за отмъстителен негодник като Гмуреца.
— Ще се погрижа за него.
— Така си мислиш! — почти извика Анахо. — Кой би могъл да контролира безмерната алчност, злоба и лакомия?
— Има само един изпитан начин, макар и труден.
— И как смяташ да постигнеш това чудо? — поиска да узнае Анахо.
— Просто ще му опра дулото в челото и ще го доведа тук. Ако се опъне, ще го застрелям. Ако пък дойде, ще бъде мой пленник, под постоянно наблюдение. Друго не мога да измисля.