— Ако ти потрябва пазач за жълтия, имаш го — изпъчи навъсено гърди Анахо.
— Каквото ще правим, да действаме веднага — подкани ги Траз. — Преди онзи да ни избяга.
— Не и вие двамата — възрази Рейт. — Не виждам защо трябва да се замесвате. Аз поне зная за какво рискувам… но вие? Качвайте се на въздухолета и дим да ви няма оттук! Докато все още можете.
— Аз оставам — заяви Траз.
— Аз също — добави Анахо.
Рейт поклати обезсърчено глава.
— Да вървим тогава при Гмуреца.
18.
Тримата спряха насред тъмния двор пред къщата на Гмуреца, опитвайки се да преценят как най-безшумно да отворят страничната врата.
— Не бива да насилваме ключалката — прошепна Анахо. — Този негодник със сигурност се е опасал със сигнални инсталации и смъртоносни клопки.
— Защо не проникнем през втория етаж? — предложи Рейт и огледа стената. До нея се издигаше стара изсъхнала псила. — Ще се покатерим по дървото и ще се прехвърлим на балкона.
Анахо поклати мрачно глава.
— Не преставам да се учудвам на наивността ти. Защо според теб този маршрут изглежда тъй лесен и примамлив? Защото Гмуреца се съмнява, че някой би го използвал? Как не! Ще се натъкнеш на шипове с отрова, капани и сигнални звънци на всяко място, където поставиш ръка.
— Добре, какво предлагаш тогава? — изкриви недоволно устни Рейт.
— Трябва да надхитрим Гмуреца — ето какво.
Траз внезапно трепна и дръпна своите спътници в тъмния ъгъл. Откъм алеята се чуха забързани тихи стъпки. Висока прегърбена фигура мина, накуцвайки, покрай тях. Траз прошепна:
— Това е Дейне Заре! Изглежда в ужасно настроение.
Дейне Заре постоя неподвижно насред двора, сетне се надвеси над ключалката на вратата. След миг бравата изщрака тихо и вратата се открехна. Дейне пристъпи вътре като живо олицетворение на възмездието. Рейт скочи след него и улови затварящата се врата. Старецът не го забеляза и потъна в мрака на коридора. Траз и Анахо се шмугнаха покрай Рейт и той притвори тихо вратата. Намираха се в тъмно помещение с множество стаи покрай стените.
— Вие двамата почакайте тук — нареди Рейт. — Искам да се срещна с Гмуреца насаме.
— Излагаш се на огромна опасност — предупреди Анахо. — Повече от ясно е, че не си дошъл тук с добри намерения.
— Е, навярно ще пробудя подозренията му — съгласи се Рейт. — Но няма начин да знае, че съм се виждал с теб. Ако обаче се появим и тримата, ще бъде готов на всичко. Сам имам повече шансове да го надхитря.
— Е, щом така смяташ — въздъхна Анахо. — Ще почакаме тук известно време. Ако се забавиш, влизаме след теб.
— Дайте ми петнайсет минути — Рейт тръгна по тъмния коридор, зад който се отваряше друг, по-малък, към покрит двор. Отсреща, пред една обкована с мед врата, се бе навел Дейне Заре и бърникаше с инструменти в ключалката. Внезапно в двора блесна ярка светлина. Явно старецът бе задействал алармата.
Появи се Артило.
— Заре — извика той.
Дейне Заре се обърна.
— Какво търсиш тук? — попита го с подкупващ гласец Артило.
— Не е твоя работа — отвърна безизразно старецът. — Остави ме на мира.
Артило пъхна ръка под ревера на куртката си и извади мощен лъчемет.
— Съжалявам, но така ми е наредено. Приготви се да умреш.
Рейт пристъпи бързо напред, ала погледът на Дейне Заре предупреди Артило, който понечи да се обърне. С два бързи скока Рейт се озова отгоре му. Удари с юмрук Артило в шията и главорезът рухна мъртъв на земята. Рейт вдигна лъчемета и претърколи Артило по гръб. Дейне Заре отново се бе навел над ключалката, сякаш ставащото не го засягаше.
— Почакай! — спря го тихо Рейт. Старецът го погледна въпросително. — Защо си тук?
— Да убия Гмуреца. Погаврил се е с децата ми — гласът на Дейне Заре бе равен, хладен. — Те са мъртви, и двете, напуснаха този окаян свят…
— Прав си — потвърди глухо Рейт. — Гмуреца трябва да умре — но не преди да завършим кораба.
— Никога няма да ти позволи да го завършиш.
— Точно затова съм тук.
— Какво можеш да сториш? — попита презрително Дейне Заре.
— Ще го направя свой пленник и ще го държа под стража, докато приключа с проекта. След това можеш да го убиеш.
— Добре — склони неочаквано Дейне Заре. — Защо не? И тогава… ще го накарам да страда.
— Както желаеш. Ти върви напред. Аз ще съм зад теб. Когато открием Гмуреца, кажи му каквото имаш да казваш, но не предприемай никакви действия. Не ми се ще да го подтикваме към отчаяни постъпки.
Старецът се обърна, без да промълви нито дума. Зад вратата се показа стая, обзаведена с мебел с червен плюш. Дейне Заре влезе пръв, Рейт надзърна през рамото му и го последва. Насред стаята стоеше дребен прислужник с мургава кожа и тюрбан и ги гледаше учудено.