— Къде е Айла Гмуреца? — попита с привидно любезен тон Дейне Заре.
— Ами, в момента е зает — отвърна с недоволен глас слугата. — Не бива да го безпокоите.
Рейт го сграбчи за яката и го повдигна от пода. Тюрбанът тупна на земята. Слугата изпищя, по-малко от болка и повече от накърнено самолюбие.
— Какво правиш? Махни си ръцете от мен, инак ще повикам господаря!
— Точно това трябваше да направиш — засмя се Рейт.
Слугата се дръпна назад, разтърка ожуления си врат и метна яден поглед на нахалника.
— Напуснете къщата веднага!
— Ако не желаеш да си имаш неприятности, води ни при Гмуреца!
Слугата захленчи.
— Не мога, разберете. Ще ме нашиба с камшик!
— Хвърли едно око в двора — посъветва го Дейне Заре. — Ще видиш трупа на Артило. Искаш ли да му правиш компания?
Слугата се разтрепери и падна на колене. Рейт отново му помогна грубо да се изправи.
— Хайде бързо! При Гмуреца!
— Но ще му кажете, че сте заплашили да ме убиете! — помоли с тракащи зъби прислужникът. — И после ще се закълнете…
Една от вратите на отсрещната стена се отвори и Айла подаде глава.
— Какъв е този шум?
Рейт блъсна слугата настрани.
— Твоят човек отказваше да те повика.
Гмуреца го изгледа от главата до петите. В погледа му се четеше подозрителност и коварство.
— И съвсем правилно. Зает съм с важни дела.
— Не толкова важни, колкото са моите — възрази Рейт.
— Момент — Гмуреца се обърна, каза нещо на онези, които бяха вътре, и излезе в гостната. — Носиш ли парите?
— Да, естествено. Иначе защо щях да дойда тук?
Гмуреца отново го погледна преценяващо.
— И къде са те?
— На сигурно място.
Гмуреца захапа ядно долната си устна.
— Не ми дръж такъв тон. Да знаеш, че те подозирам в съучастничество за бягството на голям брой престъпници днес от Стъкления блок.
Рейт се засмя.
— Кажи ми, моля те, как бих могъл да бъда на две места едновременно?
— Откъде да знам, проклет да си? Човек с описание, сходно на твоето, се е спуснал на ловното поле час преди началото на гонитбата. Нямаше да го стори, ако не е бил сигурен, че ще избяга. Интересното е, че сред бегълците е и онзи изменник Анахо…
— Експлозивът е от твоя склад — намеси се Дейне Заре, — когато разберат, теб ще задържат за съучастие. Ако не друг, аз бих могъл да им съобщя.
Гмуреца сякаш едва сега забеляза Дейне Заре.
— А ти, старче, какво търсиш тук? Я иди да си гледаш работата.
— Дойдох да те убия — заяви Дейне Заре. — Но Рейт ме помоли да почакам.
— Тръгвай, Айла — нареди Рейт. — Играта свърши — той извади оръжието. — Размърдай се, ако не искаш да ти опърля задника.
Гмуреца местеше поглед между двамата, без каквато и да било проява на загриженост.
— Брей, да не би мишката да си показва зъбките?
Рейт вече добре познаваше променливите настроения на Гмуреца и знаеше, че може да очаква всичко — от молби до заплахи и насилие.
— Хайде, Гмурец, размърдай се — повтори той с помирителен тон.
— Двама смешни, жалки получовеци — захили се Гмуреца. Сетне повиши глас — Артило!
— Мъртъв е твоят Артило — осведоми го Дейне Заре.
Той се огледа. Гмуреца го разглеждаше с мило изражение.
— Търсиш ли нещо?
Старецът все едно не го чу и се наведе към Рейт.
— Прекалено е спокоен и това ме тревожи. Бъди нащрек.
— Ще броя до пет и натискам спусъка — заплаши го Рейт.
— Първо един въпрос — рече Гмуреца. — Къде отиваме?
Рейт се направи, че не го е чул.
— Едно… две…
— Ама че забавление — хилеше се Гмуреца.
— Три…
— Струва ми се, че е време…
— … четири…
— … да направя нещо за своята защита. — Гмуреца отстъпи рязко назад и се долепи до стената. Плюшеният балдахин на тавана рухна върху двамата.
Рейт натисна спусъка, но тежкият плат се стовари върху ръката му и лъчът облиза белите плочки на пода.
Смехът на Гмуреца прозвуча приглушено под дебелия балдахин. Огромна тежест притискаше Рейт. Гмуреца се бе метнал отгоре му. Рейт лежеше полузамаян. Гласът на Гмуреца прозвуча от съвсем близо:
— Решила маймуната да напакости на Айла Гмуреца. Само че не си е преценила силиците — тялото му се отмести. — Дейне Заре, позволи да ти благодаря, задето така любезно отложи екзекуцията ми. Аз обаче не възнамерявам да отлагам твоята.
Чу се рязък звук, последван от мъчително хриптене и дращене на нокти по пода.
— Адам Рейт — продължи същият глас. — Чудя се каква диагноза да ти поставя. Или си луд, или си в плен на странни представи за света. Мисля да се позанимая с теб. Хвърли оръжието, изпъни ръце напред и не мърдай. Усещаш ли тежест на шията си? Това е моят ботуш. Хайде по-бързичко, оръжието и ръцете напред. Хисзиу, приготви се.