Някой повдигна внимателно балдахина. Черни пръсти пристегнаха китките на Рейт е копринен шнур.
Сега вече отместиха балдахина напълно. Рейт, все още замаян, вдигна поглед към разкраченото туловище над него. Хисзиу, слугата, продължаваше да кръжи около него като досадна муха.
Гмуреца се наведе и му помогна да се изправи.
— А сега, върви, ако обичаш — и той тласна Рейт по коридора пред себе си.
19.
Рейт бе подпрян на метален шкаф, в стая, в която цареше сумрак. Ръцете му бяха завързани за къса метална тръба, глезените му — стегнати здраво. Никаква светлина не проникваше в помещението, освен мъждукането на звездите зад тясното прозорче. Слугата Хисзиу бе приклекнал на няколко крачки от него, въоръжен с лек камшик от сплетени копринени шнурове, завързан с въженце за ръката му. Изглежда, виждаше отлично в тъмното и се забавляваше да шиба от време на време Рейт по китките, коленете и брадичката. Проговори само веднъж:
— Двете ти приятелчета също са наши пленници. За нищо не ги бива, по-зле са и от теб. Гмуреца сега работи върху тях.
Рейт стоеше неподвижно, унесен в объркани мисли. В едно нямаше съмнение — катастрофата бе пълна. Досадните пошляпвания с камшика едва достигаха до периферията на съзнанието му. Подобно на удари на съдбата, те сякаш отброяваха последните мигове до края на живота му на тази планета, мимолетен и забележим колкото падането на дъждовна капка в тчайски океан. Някъде отвъд очертанията на прозореца изгря синя луна, която озари небето. Бавното усилване и избледняване на нейната светлина бе единственото мерило за хода на времето.
Хисзиу задряма и скоро, заспа дълбоко, като похъркваше на пресекулки, На Рейт не му се спеше. Той повдигна глава и надзърна през прозорчето. Сиянието на луната бе изчезнало, мътнокафяво зарево на изток ознаменуваше скорошната поява на Карина 4269. Хисзиу се сепна, събуди се и отново замахна с камшика, оставяйки кървава диря по бузата на Рейт. Слугата се надигна лениво, излезе от стаята и се върна след минутка с чаша топъл чай, който се зае да посръбва, изправен до прозореца.
— Ще ти дам десет хиляди секвина, ако ме освободиш — промълви дрезгаво Рейт.
Хисзиу не му обърна внимание.
— И още десет хиляди, ако помогнеш на другарите ми — продължи Рейт.
Хисзиу отпиваше от чая, сякаш Рейт не беше в стаята.
Небето се оцвети в тъмножълтеникаво, малко по-късно Карина 4269 изгря на хоризонта. Чуха се стъпки, бравата щракна и Гмуреца изпълни рамката на вратата. Той постоя там мълчаливо, оглеждайки обстановката, взе от Хисзиу камшика и му махна да си върви.
Имаше уморен и същевременно възбуден вид, сякаш бе дрогиран или пиян. Замахна с камшика и се плесна по бедрото.
— Не мога да открия парите, Адам Рейт. Къде си ги скрил?
— Какво смяташ да правиш с нас? — попита Рейт, като се стараеше гласът му да прозвучи спокойно. Гмуреца повдигна рехавите си вежди.
— А, нямам някакъв план. Ще оставя събитията да се развиват от само себе си.
— Защо ме държиш вързан тук?
— Осведомих моите далечни роднини за странните ти разбирания за света.
— Дирдирите?
— Разбира се — Гмуреца отново замахна с камшика.
— Дирдирите не са ти никакви роднини — заговори настойчиво Рейт. — Те нямат никаква връзка с хората, двете раси идват от различни звезди.
Гмуреца се облегна небрежно на стената.
— Къде си научил тези глупости?
Рейт облиза устни, докато се чудеше как ще е най-добре да постъпи. Гмуреца не беше човек на разума, а на инстинктите и чувствата. Рейт се опита да си придаде увереност.
— Хората произхождат от планетата Земя. Дирдирите го знаят добре. Но им е по-изгодно да мамят дирдирхората.
Гмуреца кимна замислено.
— И ти си решил да откриеш с космическия кораб тази твоя Земя?
— Не е необходимо да я търся. Тя се намира на двеста светлинни години оттук, в съзвездието Клари.
Гмуреца се отдръпна рязко от стената и приближи лице до лицето на Рейт.
— Ами съкровището, което ми обеща? Значи си ме мамил, така ли?
— Не — поклати глава Рейт. — Не съм те мамил. Аз съм човек от Земята. Корабът ми се разби над Тчай. Помогни ми да се върна и ще получиш всичко, за което си мечтал — дори повече.
Гмуреца отстъпи бавно.
— Сега разбрах, ти си последовател на оня култ на яосите, както и да се наричаше.
— Не. Казвам ти самата истина. В твой най-добър интерес е да ми помогнеш.
Гмуреца кимна с важен вид.
— Какво пък, може и да си прав. Но има по-важни неща. Тъкмо ще ми докажеш добрите си намерения. Къде са ми парите?