— Твоите пари? Те не са твои. Мои са.
— Добре де, нека не спорим за дреболии. Къде са нашите пари?
— Никога няма да ги видиш, ако не изпълниш поетите задължения.
— А, това вече е прекалено! — изрева Гмуреца. — Не виждаш ли, че си мой пленник, ти и твоите марионетки? Дирдирчовекът ще бъде прибран обратно в Стъкления блок. Момчето от степите смятам да продам в робство — освен ако не решиш да откупиш живота му — Гмуреца закрачи из стаята. Приближи се до Рейт и замахна с камшика. — Къде са парите?
— Не ти вярвам — отвърна уморено Рейт. — Не вярвам, че ще изпълниш обещанията си — нужни му бяха огромни усилия, за да стои прав и да говори спокойно. — Ако искаш парите, трябва да ме пуснеш. Корабът е почти завършен. Можеш да дойдеш с мен на Земята.
— И после? — попита равнодушно Гмуреца.
— Космическа яхта, дворец — каквото пожелаеш. Ще го имаш.
— И как ще се върна в Сивиш? — попита презрително Гмуреца. — А работата ми тук? Няма съмнение, че си луд — защо ли си губя времето? Казвай къде са парите! Онези двамата ме убедиха, че не знаят.
— И аз не зная. Дадох ги на Дейне Заре и му заръчах да ги прибере на сигурно място. А ти го уби.
— Моите пари? — изхриптя Гмуреца.
— Кажи ми — поде Рейт, — възнамеряваше ли да ми помогнеш за завършването на кораба?
— Никога не съм имал подобно намерение!
— Значи си ме мамил?
— Защо не? Ти също се опитваше да ме измамиш. Но още не се е родил човекът, който ще надхитри Айла Гмуреца!
— Започвам да се убеждавам в това.
В стаята влезе Хисзиу, приближи се на пръсти и прошепна нещо в ухото на Гмуреца. Айла тропна гневно с крак.
— Толкова скоро? Подранили са! Още не съм започнал — той се обърна към Рейт, лицето му бе зачервено, сякаш го бе държал в леген с вряла вода. — Бързо казвай къде са парите, иначе ще продам момчето!
— Пусни ни да си вървим. Остави ни да довършим кораба и тогава ще си получиш парите!
— Ах ти, неблагодарник такъв! — просъска Гмуреца. В коридора се чуха стъпки. — Всичко отиде по дяволите! Обречен съм на мизерно съществуване! Негодници! — Гмуреца заплю Рейт в лицето и започна да го удря с камшика.
В стаята влезе висок дирдирчовек, най-великолепният и най-странният екземпляр, който Рейт бе виждал досега и без никакво съмнение — безупречен. Гмуреца прошепна нещо с крайчеца на устата и Хисзиу разряза въжетата на Рейт. Дирдирчовекът постави верига на шията му и закопча другия й край за колана си. Без да каже нито дума, той излезе, помръдвайки доволно с пръсти.
Рейт бе принуден да го последва.
20.
Пред къщата на Гмуреца бе спряла бяла емайлирана кола. Безупречният закачи веригата на Рейт за един пръстен отзад. Рейт го разглеждаше със страх и почуда. Безупречният бе висок над два метра и имаше изкуствени антени, прикачени от двете страни на голия му скалп. Кожата му бе сияйно бяла, почти като емайла на колата, на главата му нямаше нито едно косъмче, носът му бе гърбав и наподобяваше клюн. Въпреки изброените странности той си оставаше човек, плът от плътта на Рейт и останалите наследници на Земята. От къщата се приближиха Анахо и Траз, също с вериги на шиите, чиито свободни краища бяха в ръцете на пристъпващия отзад Хисзиу. Следваха го двама дирдирхора от кастата на силните. Те закачиха веригите за същата скоба. Безупречният подхвърли няколко презрителни думи на Анахо и се качи в колата, където вече седяха двамата силни.
— Качете се на платформата отзад — посъветва ги Анахо. — Иначе просто ще ни влачат.
Тримата се покатериха на тясната платформа и вкопчиха ръце в пръстена, за който бяха закачени веригите им. По такъв унизителен начин те напуснаха къщата на Гмуреца. Черната лимузина на Айла ги последва на петдесетина метра — самият той се бе настанил зад кормилото.
— Идва да си получи наградата — поясни Анахо. — Предал ни е и очаква да го възнаградят за съучастието му в добрия лов.
— Допуснах грешка — поклати глава Рейт. — Не трябваше да се отнасям към Гмуреца сякаш е човек. Нямаше да се случи така, ако го бях третирал като животно.
— Едва ли щеше да е по-различно.
— Къде ни карат?
— В Стъкления блок, къде другаде?
— Няма ли първо да ни изправят пред съда, да ни разпитат?
— Естествено, че не — отвърна Анахо. — Ти си получовек. Аз — изменник.
Бялата кола излезе на един площад и спря. Дирдирчовекът слезе, изправи се отстрани и вдигна глава към небето. Към тях се приближи възпълен мъж на средна възраст с хубав тъмнокафяв костюм, добре поддържана коса и бижута. Очевидно бе човек с положение и власт, ако се съдеше по уверените му маниери. Той се обърна пренебрежително към дирдирчовека, но получи отговор едва след кратко и многозначително мълчание.