— Това е Ерлиус, градоначалникът на Сивиш — обясни Анахо. — Той също настоява да участва в лова. Можем да се гордеем — явно ни смятат за доста важен дивеч.
Привлечени от сцената, минувачи започнаха да се струпват около бялата кола. Те образуваха полукръг, втренчили любопитни и злобни погледи в пленниците, но свеждаха почтително глави всеки път, когато дирдирчовекът се извръщаше към тях. Гмуреца остана в своята кола, на петдесетина метра по-назад, неподвижен, погълнат от мислите си. По някое време слезе, подпря се на калника и разтвори вестник. Ерлиус го забеляза, но му обърна демонстративно гръб.
— Погледни тези двамата — прошепна Анахо. — Мразят се в червата. Гмуреца се подиграва на Ерлиус, че не е от благородническо потекло, Ерлиус пък копнее да го натика в Стъкления блок.
— Аз също — призна Рейт. — Като стана дума за Стъкления блок, какво чакаме тук?
— Да пристигнат водачите на тсаугш. Не се безпокой, съвсем скоро ще имаш възможността да посетиш Стъкления блок.
Рейт дръпна лекичко веригата, за да изпита якостта й. Дирдирчовекът се обърна и го скастри със строг поглед.
— Каква безумна ситуация — ядосваше се Рейт. — Все трябва да има някакъв изход. Почакай — как стои въпросът с дирдирските традиции? Какво ще стане, ако извикам хсай, хсай, хсай, или как беше там призивът за справедлив съд?
— Правилният израз е дрса, дрса, дрса!
— Добре де, какво ще стане, ако поискам да ни изправят пред съда?
— Нищо по-различно от сега. Съдията ще те обяви за виновен и те очаква същата участ: Стъкления блок.
— Ами ако оспоря решението му?
— Ще трябва да се биеш и ще бъдеш убит — преди нас. Кого смяташ да призовеш? Гмуреца? Няма да стане. Той не е обвинител, само е сътрудничил за залавянето ви.
— Ще видим.
Траз кимна към небето.
— Дирдирите идват.
Анахо погледна снижаващия се въздухолет.
— Това е гербът на тисзите. От тези не чакай пощада. Може дори да издадат забрана за лов за всички останали, освен за членове на тяхната фамилия.
Траз отново подръпна веригата, но нямаше никаква полза. Той изсъска ядно и насочи поглед към спускащия се въздухолет. Тълпата отстъпи изплашено назад и машината се приземи на двайсетина крачки от бялата кола. Слязоха петима дирдири — един великолепен и четирима от по-нисша каста.
Безупречният дирдирчовек пристъпи наперено към тях, но дирдирите се отнесоха към него със същото пренебрежение, което той бе показал към Ерлиус.
Около половин минута дирдирите оглеждаха Рейт, Анахо и Траз. След това дадоха знак на безупречния, придружен от няколко кратки и резки звуци.
Едва сега той приближи към тях, за да им отдаде почит — свел глава и подгънал колене. Но преди да заговори, Гмуреца се доближи с бърза крачка и пъхна едрото си туловище между него и дирдирите, като едва не го събори.
— Гледайте, тисзски велможи — произнесе той с развълнуван, писклив глас, — това са престъпниците, които търсихте. И нека бъде отбелязано в почетните ви свитъци, че аз съм главният виновник за тяхното залавяне.
Дирдирите го изгледаха с любопитство. Гмуреца очевидно не очакваше повече, защото се наведе и разпери почтително ръце.
Безупречният се върна при пленниците и разкопча веригите. Рейт дръпна силно своята и се освободи. Безупречният го погледна изненадано и фалшивите му антени трепнаха разтревожено. Рейт пристъпи напред с разтуптяно сърце. Усещаше, че всички погледи са вперени в него, с огромно усилие успя да си наложи да крачи бавно и с нужното достойнство. Спря на шест стъпки от дирдирите, толкова близо, че долавяше телесната им миризма. Те го разглеждаха с неразгадаеми изражения.
Рейт пое дъх с пълни гърди и се провикна:
— Дрса, дрса, дрса!
Дирдирите се сепнаха изненадано.
— Дрса, дрса, дрса! — извика повторно Рейт.
Великолепният проговори с носов глас, който звучеше като обой:
— Защо викаш дрса? Ти си получовек, не можеш да предявяваш претенции за справедлив съд.
— Аз съм човек, по-висше създание от вас. Имам право на справедливост!
Гмуреца го избута настрана и изсумтя с важен вид:
— Ба, уважаеми! Този тип не е с всичкия си!
Дирдирите изглеждаха объркани.
— Кой ме обвинява? — провикна се Рейт. — Какво е моето престъпление? Нека излезе напред и нека случаят се реши от съдия.
— Отправяш предизвикателство към една традиция, по-могъща от съжалението и враждата — отговори великолепният. — Нямаме право да ти откажем. Кой е обвинителят на този получовек?