Гмуреца се изпъчи:
— Аз обвинявам Адам Рейт в богохулство, оспорване на доктрината за Двойното сътворение, в претенции за положение, равно с това на дирдирите. Този тип открито заявява, че дирдирхората не са преки наследници на Втория жълтък, нарича ги раса на мутирали уроди. Твърди, че хората не произхождат от Сибол, а от друга планета, което явно и безочливо противоречи на ортодоксалната доктрина. Този човек е измамник, лъжец и бунтар! — Гмуреца хвърли на дирдирите самодоволен поглед и се обърна към тълпата: — Отдръпнете се! Освободете място за почитаемите сановници!
Дирдирът се обърна към Рейт:
— Продължаваш ли да твърдиш, че тези обвинения са неверни?
Рейт се стъписа. Беше изправен пред дилема. Да отрече обвиненията, би означавало да подкрепи вярванията на дирдирхората. Той попита предпазливо:
— Доколкото разбрах, обвинен съм в неортодоксални възгледи. Това престъпление ли е?
— Разбира се, стига съдията да го обяви за такова.
— Ами ако възгледите ми отговарят на истината?
— Ако вярваш в това, можеш да потърсиш удовлетворение от съдията. Може да ти се стори абсурдно, но така повелява нашата древна традиция.
— Кой ще бъде мой съдник?
Върху лъскавото лице на великолепния не се забелязваше никаква промяна.
— В този случай ще назнача безупречния.
Посоченият пристъпи напред. Той заговори с кънтящ глас, опитвайки се да подражава на дирдирите:
— Ще бъда кратък, няма нужда от обичайните церемонии — обърна се към Рейт: — Отричаш ли обвиненията?
— Нито ги отричам, нито ги потвърждавам, защото те са нелепи.
— Струва ми се, че се опитваш да избегнеш отговора. А това говори за гузна съвест. Освен това забелязвам, че не проявяваш нужното уважение към институцията. Обявявам присъдата — виновен.
— Отказвам да приема присъдата — заяви Рейт, — освен ако не я наложите със сила. Отправям предизвикателство към теб.
Безупречният огледа Рейт със смесица от презрение и отвращение.
— Ти смееш да ме предизвикваш — мен, един безупречен?
— Изглежда, това е единственият начин да докажа своята невинност.
Безупречният погледна към великолепния дирдир.
— Това задължава ли ме да действам според правилата?
— Напълно.
Безупречният измери Рейт с поглед.
— Ще те убия с голи ръце и ще те разкъсам със зъби, както постъпват истинските дирдири.
— Както желаеш. Нека първо ми свалят веригата от шията.
— Свалете му веригата! — нареди великолепният дирдир.
Безупречният сви капризно устни.
— Какво безочие! Нима трябва да се унижавам по такъв начин пред сбирщина получовеци?
— Не се оплаквай — скастри го великолепният. — Какво да каже нашият водач, който се разделя с ценен трофей? Продължавай — отстоявай своята присъда.
Веригата беше свалена. Рейт се протегна, отпусна се и се протегна отново, опитвайки се да възстанови тонуса на схванатите си мускули. Цяла нощ бе стоял вързан, тялото му бе натежало от умора. Дирдирчовекът пристъпи към него. Рейт тръсна глава и усети, че леко му се вие свят.
— Какви са правилата на двубоя? — попита той. — Не бих искал да нарушавам свещените ви традиции.
— Същите като при лов — отвърна безупречният. — Ти си моят дивеч! — той нададе пронизителен и кръвожаден вик и се хвърли върху Рейт. В първия миг постъпката му изглеждаше прибързана и необмислена, но веднага щом докосна бялото тяло, Рейт почувства, че мускулите му са напрегнати и яки като стомана. Той успя да отрази атаката, но беше одраскан от изкуствените нокти. Опита да приложи задържаща хватка, но нямаше сигурна опора. Удари безупречния с юмрук под ухото, замахна с длан към ларинкса, ала другият се отдръпна навреме. Безупречният отскочи назад с ядосан вид. Зрителите нададоха развълнувани викове. Безупречният се хвърли повторно в атака, но този път Рейт бе готов. Той го улови за ръката и го преметна през рамо. Гмуреца не можа да се сдържи повече, заобиколи Рейт отзад и го блъсна в тила с разтворена длан. Траз извика възмутено и стовари веригата си върху лицето на Гмуреца. Айла изпищя от болка и приседна усмирен на земята. Анахо използва този момент, уви веригата си около шията на Гмуреца и я стегна. Безупречният се метна върху двамата и освободи Гмуреца от веригата. Лицето на Айла бе тъмносиво, той мъчително си поемаше дъх.
Възползвайки се от затишието, безупречният улови Рейт в здрава прегръдка и го събори на земята. Твърди като желязо мускули притискаха тялото на Рейт, остри зъби се впиха във врата му. Рейт освободи със силно дръпване ръцете си и нанесе къси хоризонтални удари с присвити пръсти върху белите уши на безупречния. Дирдирчовекът изхриптя сподавено и главата му клюмна. Явно щеше да е вън от играта поне за няколко секунди. Рейт прекрачи издълженото тяло, сякаш яхна змиорка. Улови изкуствените антени и ги откъсна, притисна с ръце голата потна глава и я блъсна силно в земята. Шията на безупречния се скърши под неестествен ъгъл, тялото му се съпротивляваше още известно време, сетне притихна.